Днес имаме удоволствието да ви представим двама души, преминали през редица изпитания, лишения, саможертви и кризисни ситуации до достигането на своята мечта. Мечтата да притежават трикотажна фабрика, която към днешна дата обслужва нуждите на едни от най-успешните световни брандове. От професионализма, отдадеността им към работата и опита, който притежават, бихме могли само да се поучим, а на приятелството и отношението помежду им, можем единствено да се възхищаваме. Повече за това кои са те, вижте в следващите редове!
В основата на нашия сайт стои въпроса кои са те? Затова и първият ни въпрос към Вас е „Кой е Иван Сарафов?“
Иван Сарафов
Иван Сарафов е управител на фирма Sama 2002 , по- точно съуправител, защото сме двама управители – двама съдружници, като от 1971г. работим заедно. Около 20 години работихме в тоталитаризма и сега около 25 години в демокрацията, през цялото това време сме се занимавали единствено с трикотаж.
От 2002 г. сте съсобственик на фабрика, което е и Вашата мечта. Кога се роди тази мечта и какви бяха стъпките до нейното достигане?
Иван Сарафов
Беше много трудно… Мечтата се роди веднага, след края на тоталитаризма, някъде около 90-та година. Тогава с моя съдружник учредихме фирма. Регистрирането и беше трудно, бавиха ни регистрацията около половин година. Тогава започна всичко. В началото работихме с ишлеме, направихме още едно съдружие с човек, с когото работихме 9 години (1993 -2002), след което се разделихме и останахме двамата със сегашния ми съдружник-Маринов. От 2002г. сме на тази площадка, на която работим в момента, ремонта ни отне около половин година и до днес видът и е същият, какъвто е сега. През 2002 г. направихме цех в гp. Кнежа, където искахме да се извършва една част от технологичния процес, тъй нареченото кетеловане, като и до момента този цех работи. Предстои ни и откриване на цех в с. Дрен, намиращо се в пернишко, където пък ще бъде извършвана работа само с прави машини. Надявам се от началото на годината да започне да функционира. Отново причината за местоположението му, както и при цеха в гр. Кнежа е, че в София няма достатъчно квалифицирани кадри за нашия бранш, които качествено да извършват необходимата работа.
Разкажете ни малко повече за самата фабрика, нейната история и предмета й на дейност.
Иван Сарафов
Предметът на дейност на фабриката е производство на горни трикотажни облекла. Фабриката, в този си вид, датира от 2002г., тъй като сме на тази площадка от тогава. Работим на ишлеме основно, все още не сме започнали да правим собствен продукт, може би някога и това ще стане. В момента, както и по-голямата част от фирмите в България, работим на ишлеме. Много малко са тези, които произвеждат собствен продукт. Или пък дори и да произвеждат, този продукт заема много малка част от обема на производството на тези предприятия. Трудно е да се наложи един такъв собствен продукт на пазара, не говоря само за българския пазар, а изобщо за европейския.
Имаме около 150 работника, заедно с цеха в гp. Кнежа. Там работят около 15-20 души и сега предстои разкриването на новите работни места с отварянето на цеха в с. Дрен, където ще работят около 10 души, като начало. Надяваме се, че другата година ще бъде по-добра от тази, от гледна точка на нашето позициониране на пазара на трикотажно облекло. Имаме добри перспективи за фирмата, които се надяваме да използваме, въпреки всички трудности в България по отношение на квалифицираните кадри. Според мен въпросът за кадрите е изключително наболял, положението с всяка една година става все по-лошо и по-лошо. Недостигът е голям.
Работите със световни брандове. Трудно ли се печели тяхното доверие, а също трудно ли е да работите съвместно?
Иван Сарафов
Доверието се печели трудно. Eдна от основните фирми, за които работим е PAUL AND SHARK– една наистина сериозна фирма, скъпа марка, с която работим вече шеста година. Както всяко начало и това беше много трудно, докато се нагодим спрямо техния продукт, техния начин на работа. Тъй като работим на ишлеме, ние не можем да влияем на нещата, които включват ишлемето, като се започне от преждата и се стигне до аксесоарите, например ципове, копчета и още ред други неща. Налага се да разчитаме на навременната доставка на тези детайли. Явно, че и те имат затруднения, които пък рефлектират и върху нас. Трудна е тази цялата съвместна комплектация на нещата по ишлемето, особено когато фирмата е много сериозна, на високо ниво, изделията са с много елементи и съчетаването на тези елементи е наистина трудно.
Често в сектора бива отчитан дефицит на кадри, както и на ниска производителност на труда. На какво се дължи това според Вас?
Иван Сарафов
Да, ниската производителност на труда, не само в нашия сектор, а изобщо в България, е голям бич за икономиката. Тази ниска производителност на труда се обуславя от обективни и субективни фактори. Обективните фактори са по-високата възраст на хората, които работят. Ние имаме хора, работещи тук от 15 – 20 години, те имат опита, практиката, но с годините човек губи жизнеността си. Наблюденията ми сочат, че тези хора постепенно си намаляват производителността, не защото са по-лоши, а просто в следствие на възрастта, а младите хора не желаят да работят подобно нещо. Друг обективен фактор, говорейки конкретно за трикотажа, може би се явяват измененията в трикотажния асортимент. Този асортимент, който сме работили преди 5-6-7 години, стана много по-сложен, придоби много елементи от конфекцията и на практика се получава една комбинация между трикотаж и конфекция.Това е обективен фактор за намаляване на производителността, защото хората нямат опит в това отношение и тепърва трябва да получават такива умения.
Субективните фактори са много. Като започнем от манталитета или по-точно отношението на нацията ни към самата работа, пренесем се, в частност, в големия град и стигнем до това, че липсват технически ръководни кадри. Тяхната роля е също един субективен фактор, който влияе на производителността на труда и отново опираме до кадрите. Ако имаш добри кадри, ще имаш по-добра производителност. Когато обслужващият персонал покрай работниците- междинен контрол, технолози, моделиери, ръководители на звена, притежава добри качества, би могъл да подпомогне в голяма степен технологичния процес. Това неминуемо ще окаже влияние върху производителността на труда.
Относно обучението, не съм много наясно как върви сега то, но с времето наблюденията ми относно хората, които си търсят работа и идват по нашите обяви за различни позиции, ме кара да мисля, че не е така, както е било на времето. Може би сега са други времената, може би сега по друг начин хората възприемат света и имат друга ценностна система. На времето, освен работата, нямахме толкова много развлечения за разлика от сега, когато съвременния човек има толкова много неща, които може да прави освен работата. Тогава нямаше толкова странични неща, които да те отвличат от работата. Въпреки че на времето всичко беше държавно и човекът възприемаше по друг начин самата работа.
Моето мнение е, че тези проблеми с производителността на труда, работната ръка и отношението на хората към работата не се срещат само в България, а навсякъде.
Замисляли ли сте се за собствен бранд ?
Иван Сарафов
Мислили сме с колегата за създаване на собствена марка, но никога не сме започвали, поради факта, че за да се направи такова нещо са необходими много други неща, които ни карат да мислим, че все още не бихме могли това да го направим. Започвайки от финансирането за един такъв продукт- трябва да бъдат вложени доста средства и не се знае кога ще има възвръщаемост. Също трябва да се вложат много усилия на кадри, които да се занимават с това и поради тази причина са много малко брандовете в България, особено в трикотажа, които работят добре със собствена марка.
Как си представяте бранша след 5 години?
Иван Сарафов
Много сложен въпрос (смее се ) … 5 години са много и малко, зависи как човек ще погледне на нещата, защото за 5 години могат да се случат много неща. Светът стана много динамичен, но се надявам, че на хората винаги ще им трябват дрехи. Надяваме се също, че с времето, може би ще се променят нещата с кадрите, може би ще се внесат кадри отвън и по някакъв начин ще се реши този въпрос, който е много сериозен и труден за решаване. Необходима е воля от всички, като се започне от правителството и се стигне до работодателите, но да кажем за тези 5 години, за които ме питате, може би, ако не влезем в еврозоната през този период от време, бих казал, че съм оптимистично настроен, но ако се влезе и ако не се направи нещо за кадрите, през тези 5 години ще бъде много тежко.
За финал. Как успяхте да изградите и да поддържате това рядко срещано приятелство между Вас и Вашия съдружник, което трае вече 44 години?
Иван Сарафов
Да … наистина не е за вярване. Аз не знам, дали има друго такова дълготрайно сътрудничество… може би, просто сме си допаднали.
Благой Маринов
Прецедент бих казал… Нашите контакти започнаха още през 1971г. По стечение на обстоятелствата започнахме работа горе-долу по едно и също време, с два-три месеца разлика във фабриката „Лиляна Димитрова“, от там целия период сме били на различни места на работа около 2 години . Аз бях в „Базата за развитие и внедряване“ на С.О. „Руен“, а той в „Института по облекло и текстил“. През целия останал период сме работили заедно и наистина е някакъв прецедент, толкова години съдружници да не се разделят. Аз не знам подобен случай. Обикновено, по мои наблюдения, изкарват 4-5 години. Странното е и друго, че ние до сега не сме имали някакъв сериозен конфликт, който да е потушаван, така да се каже.
Може би сходство в характерите, както хората имат златна сватба в семействата (смее се), така и ние. Безспорно е имало и от двете страни понякога компромиси за някои дребни дразги, но то е било винаги в интерес на работата, тоест на съвместната ни дейност. Не е имало големи разногласия, но са се случвали дребни неща, които са преодолявани с лекота, не е имало нещо по-сериозно.
Photocredit: Atakan Uzun
