Разгарът на лятото ни заварва някъде из прашната София. Тялом в столицата, духом – някъде, където има плаж, море, коктейли, бриз, чайки и кораби. Там откриваме и фотографа Петър Драганов –далеч от шумотевицата на големия град и близо до слънчевите лъчи, които са галещи, вместо парещи.
Поговорихме си малко за програмиране и повече за фотография. Потърсихме връзка между двете и я открихме някъде във ветроходството. Какво имаме предвид ли? Вижте в следващите редове.
Започваме нашето интервю с въпрос, олицетворяващ идеята на Who Are They? В случая питаме: Кой е той, кой е Петър Драганов?
Здравейте! Казвам се Петър Драганов – роден в София, възпитаник на Софийска математическа гимназия, почти завършил факултета по математика и информатика на СУ, но въпреки това фотограф и човек, който винаги е обичал визуалните измами, било то в изкуството или рекламата. Противно на очакваното (и от семейството ми, и от обкръжаващата ме среда), не станах програмист (кодер, джедай и т.н.), а се хвърлих в океана от фотографи. Иначе казано – „Барабар Петко с мъжете„.
Ти ли откри фотографията, или тя теб? Кога реши да ѝ се посветиш професионално и трудно ли беше това решение?
С фотографията явно се търсихме. От ранно детство рисувам, правех колажи, ползвах различни фотографии в изработването им. Така се появи и нуждата да си набавям изображения – било то от Интернет или заснемайки ги. Заснемането се оказа по-забавната част и така лека-полека и с огромната помощ на Емил Бузатов започнах да се посвещавам на един начин на живот, към който фотографията предразполага. Всъщност се събудих една сутрин като асистент фотограф и това страшно много ми хареса. Пет работни дни по 14 часа се оказаха вдъхновяващи, а не изтощителни. Разбрах, че го работя, защото ми харесва, а не защото очаквам заплата в края на месеца. Окончателното ми решение фотографията да се превърне в моя професия не беше трудно, беше продиктувано от много неприятна случка, но никога няма да съжалявам, че съм направил този избор. Всяко начало е трудно, колкото и клиширано да е.
Защо избра изкуството за свое кариерно поприще, вместо да му се отдадеш като хоби? Какво ти носи?
Никога не съм възприемал фотографията като хоби. В началото беше страстта да опозная този свят. Донесе ми много, доизгради ме като човек. Самото естество на работата предполага непрекъснато да се сблъскваш с различни казуси, предполага непрекъснато обогатяване и развитие.
Ако пред себе си имаш три празни рамки, кои са снимките, които ще сложиш вътре?
Бих се повлиял сериозно от момента и мястото. Сега съм в Созопол, най-вероятно ще са абстракции, вдъхновени от ветроходството.
Как би описал перфектната фотосесия? Може ли да се каже, че имаш такава в своето портфолио, отговаряща на всички твои критерии за съвършенство?
По презумпция нищо не е перфектно, но е много приятно, когато работиш с добър екип. Имам удоволствието да го правя и винаги съм благодарен на хората, с които заедно изпълняваме нелеки задачи и съумяваме да оставим и нас, и клиентите ни доволни. Но ако нещо може да се доближи до перфектната фотосесия – това ще е една добра подготовка, която да позволи и добра реализация. Над половината от работата е в подготовката.
Смяташ ли, че има мода у нас? Какви са положителните ѝ, но и отрицателни, характеристики?
Мода има, но какви са измеренията ѝ е много спорно. Има българи, които правят мода на световно ниво, но тези хора реализират най-добрите си проекти пред друга публика, защото родната все още е доста незряла.
За какво мечтаеш в професионален план? А в личен?
Опитвам да преследвам мечтите си и в момента работя усилено над изграждане на портфолио в два сегмента. Мечтата, разбира се, е да работя на интересни места с интересни клиенти, които да ме провокират и да ми предоставят възможността да работим заедно върху интересни проекти.
В личен план – искам да пътувам. А ако е на борда на ветроходна яхта, ще е повече от прекрасно. А и винаги е добре да имаш компания от военноморските ни сили (смее се).
Какви са плановете ти за лятото, както и какво ти предстои в най-скоро време?
Хубавото е, че от и това лято ще е по-добро от миналото. Изживявам страхотна градация и в личен, и в професионален план. Опитвам се да поддържам темпото, но няма как да има пикове, без спадове. За сега плановете ми са да преживея август на брега на морето, а и в него. А за есента оставям плаването в Егейско и Средиземно море. Надявам се да посетя и приятел, с който израснахме заедно, но понастоящем живее в Малта. Такива приятни неща в промеждутъците от професионални ангажименти – а за тях – ще ги гледаме по билборди.
