Вярваща, борбена, чувствителна – това е блогърката Натали Дренчева. Днес ще ви запознаем с една история, за това как мечтите и животът ти може да се преобърнат само за 4 дни. И най-важното е да вярваш, че всичко е възможно. Повече за нея, четете в следващите редове:
Традиция е първият ни въпрос да бъде свързан с това коя си ти – коя е Натали Дренчева?
В момента съм на 22 години, родена съм в Казанлък, но още от няколко месечна възраст живея в Будапеща. Тази година се дипломирам в полувисшия институт за мода и изкуство МОДАРТ, специалност „Моден мениджмънт“. С блога започнах преди 3 години и половина, днес имам средно по 100-120 хиляди клика на месец. Работила съм като стилист и моден редактор, преди една година сложих началото на собствена марка „NANA’S“ за дамско облекло. Дрехите се продават в бутик в централната част на града. Но ако оставим настрани сухите фрази и официалните изявления, за себе си мога да кажа, че сам човек на приливи и отливи, много емоционален и силно чувствителен. И разбира се, максималист. Ако се сблъскам с някакво препятствие, винаги намирам начин да го преодолея, ако ще и с цената на двойни и тройни усилия. Винаги търся същността на нещата, обичам свободата и обожавам пътуванията.
Първоначално мечтаеш да учиш право, а сега се занимаваш с моден мениджмънт, какво преобърна така света ти?
Едно четиридневно пътуване до Лондон когато бях на 18 години. Всичко се промени, просто се преобърна. Никога преди това не бях ходила в град, който да инспирира по такъв начин. Чувствах се напълно свободна, усетих че животът е пред мен и че съм способна на всичко. Винаги съм била креативна, трудно ми беше да си представя как седя по цял ден в един офис. Модата винаги ме е привличала, от малка обичам да рисувам, любимите ми часове бяха история и литература. Реших, че е по-добре да следвам мечтите си, да избера за професия това, което ще правя с удоволствие, което винаги ще ме интересува и което ще мога да споделям с много други хора. Как бихме могли да бъдем щастливи, ако не работим, влагайки сърцето и душата си в това, което правим..?
Казанлък, Лондон, Будапеща – кое е твоето място и къде се чувстваш най-много себе си?
И трите. Но на трите места съм „аз“ по различен начин, защото тези три града събуждат различни чувства в мен. Освен това бих искала да добавя други два към този списък: София и Порто.
Моден блогър, дизайнер или комбинация от двете можем да те наречем?
Неоспоримо комбинацията на двете. Въпреки че блогът съществува от по-дълго време, отколкото проектирам, в еднаква степен ги чувствам свои. Те са различни, две различни форми на самоизразяване. Имам предвид писането от една страна и облеклото от друга.
Какво те запали по модата, какво ти дава тя сега?
Когато се заговори за мода, асоциациите на много хора са свързани с повърхностни неща. Просто не виждат всичко това, което се крие зад понятието мода. Модата е история, ние също пишем част от нея. Модата е един от най-убедителните и ефектни инструменти на самоизразяването, изискващ огромна доза креативност. В тази професия няма спиране, дори за секунда – винаги трябва да си с една, или няколко крачки пред времето и хората…
Брандът ти Nana’s върви повече от добре, ще разшириш ли пазара си?
Да, това ми е планът. В момента освен в Будапеща дрехите могат да бъдат купени в Ниредхаза, голям град близо до границата с Украйна. До една-две седмици започват продажбите в Лугано, Швейцария, за което съм особено горда, защото това е първото представяне на марката извън Унгария. Скоро ще бъде готов и webshop-ът, след него идват много планове за това в каква посока и как да разширявам пазарното си присъствие.
Преди броени дни се състоя представянето на новата ти колекция – пролет/лято 2016, на какво си заложила и на какво да заложат младите дами през идващите топли сезони?
При мен дизайнът на една колекция никога не става така, както е написано в учебниците. Аз винаги се вдъхновявам от уличния стил, от хората. Разбира се, следя непрекъснато актуалните трендове и колекциите на големите модни къщи, но когато седна да рисувам, мисля за това какво биха облекли с удоволствие жените на улицата, в театъра или на един купон. И какво е това, което аз самата бих облякла с удоволствие. При мен тези две неща определят дрехите от колекцията. Винаги работя с изчистени материали и цветове, в кройките обаче се стремя да вмъкна нещо ново, нещо в повече от стандартното. Колекцията за S/S 2016 се характеризира с повече женственост на линиите, пастелни цветове и комбиниране на черно и бяло.
Би ли се върнала в България и смяташ ли, че ще имаш същия успех тук?
Това е темата на дипломната ми работа, която пиша в момента. Отговорът на първата част от въпроса e лесен: да, бих се върнала. Не знам дали завинаги, но за по-дълго време със сигурност. Обичам България, една част от семейството ми и приятелите ми са тук, липсват ми те и атмосферата когато съм с тях.
Дали бих могла да имам тези успехи в България – в момента не мога да дам точен отговор. Но се познавам добре, максималист съм и не признавам категорията “невъзможно“. Сигурно бих намерила начин как да вляза ефектно на пазара с блога и марката, надявам се с течение на времето хората да обикнат и двете.
Има ли бъдеще модната индустрия в България?
Абсолютно, да. Понякога и аз се изненадвам колко марки могат да се срещнат в един мол – понякога и такива, които ги няма дори в Будапеща. Забелязах, че хората обичат да се обличат добре, обичат да откриват по-малки бутици с рядко срещани модели. Блогирането обаче, според мен е още в детски обувки, развива се в много области, но му трябва още време.
Какво си подготвила за в бъдеще, какви са идеите ти за развитие?
Както вече споменах, марката освен в Будапеща има присъствие и в други градове, след като заработи webshop-a бих искала да отворя втори собствен бутик. От европейските градове в плановете ми са включени София, Порто, Барселона, Лондон, Париж и Берлин, но не изключвам и други варианти, в живота има и изненади… Разбира се, реализацията и успехите са прекрасни неща, но не и единствените в живота. Мисля, че примера, който даваме на останалите, е по-важен от това каква кариера сме направили. При мен на по-преден план са благотворителността и предаването на знанията. Обичам да споделям това, което съм научила, но едновременно с това искам да ги насърчавам да следват мечтите си, да ги осъществяват. На тези, които по една, или друга причина се нуждаят от помощ, помагам според възможностите си.
