Васи Дюлгерова: една приказна история за мода, фотография и далечна Австралия

vassi-cover

Днес ще ви разкажем една малко модна, малко фотографска и малко пътешественическа приказка. Началото ѝ започва в България с думите: Имало едно време в Хасково…

Животът на всеки човек може да бъде сравнен с книга, в която той ежедневно добавя нови редове и страници… Кои са тези страници, отговарящи на въпроса „Коя е Васи Дюлгерова”?

     Ще разделя моята книга на три части – Хасково, Берлин и Сидни. Детството и тийнейджърските ми години минаха в България, израснах сред кройките и модните списания на майка ми, която е моден дизайнер и от която наследих любовта към модата – Adelly men’s fashion.
Заминах за Берлин веднага след гимназията, за да следвам история на изкуството. Завърших, взех магистърска степен и след 7 години (които сега ми се струват толкова отдавна) реших, че „главата” Берлин е завършена. И така заминах за Сидни.

Наясно сме, че всеки артист има свое неповторимо запознанство с призванието си. Как започна всичко при теб?

     За разлика от много фотографи, аз си открих призванието сравнително късно – на 26 години. Винаги съм обожавала фотографията, но никога не съм си представяла, че това ще бъде моето призвание. Израснах сред модни списания – часове наред разглеждах Vogue Italia – по онова време само това имаше и то обикновено стари броеве от преди две години (а, имаше и Burda) – и до днес си ги пазя – It is the Bible for me. По щастлива случайност започнах работа като photo editor във Vanity Fair Germany през 2007 година. Още в първия ми ден в редакцията знаех, че това ще бъде част от мен – бюрото ми беше затрупано с Vogue от всички страни на планетата, Harper’s Bazaar, Elle, Tatlers, W, Love Magazine и още, и още. It was like a “heaven on earth”. И тогава започнаха срещите с фотографи, редактори, стилисти, организиране на фотосесии, кастинги. Виждайки как една идея се ражда и осъществява до публикуването ѝ в списанието – someting changed I just wanted to do more, to play a different role – I wanted to be behind the lens. Но, ако искаш да ти кажа конкретна случка – около месец преди филмовия фестивал в Берлин The Berlinale във Vanity Fair организирахме фотосесия, посветена на новите таланти на международното кино. Сесията снимахме в Берлинската опера, а фотограф беше Dieter Eicklepoth – един от най-реномираните немски модни фотографи. Актрисите бяха облечени в Chanel, Dior и Valentino Haute Couture, а Dieter ги караше да тичат по коридорите, да играят на криеница зад кулисите и да висят на трапец от покрива на операта…

А как се озова в Австралия?

     След една 3-месечна обиколка като турист, докато все още живеех в Берлин. Влюбих се в Австралия от първия ден. Австралия е всичко, което можеш да си представиш and more… реших, че трябва да замина за по-дълго и така обединих две страсти: фотографията и Австралия. Записах магистратура Photomedia в Колежа по изкуствата and the rest is history, в която е замесен и австралиец.

Имаш ли изградени правила в работата си, към които стриктно се придържаш? И ако приемем, че „правилата са, за да ги нарушаваш”, кои са твоите изключения?

     Be on time and have fun. Не бих нарушила нито едно от двете.

Често човек се сблъсква с трудности, които са способни да унищожат неговия ентусиазъм. Как преодоляваш твоите препятствия и кой е основният ти мотиватор да се занимаваш с фотография?

     За мен ключът е да приемеш трудностите като урок и да не се оставяш на едно-две или дори десет разочарования да погубят мечтата ти. Когато не можеш да си представиш да правиш нищо друго, освен фотография, това е най-силният мотиватор за мен да продължавам.

Какво е мнението ти за модата у нас и какво, според теб, трябва да се промени?

     Трудно ми е да дам съвсем точна оценка за българската мода, но това, което наблюдавам и осъзнавам, когато се връщам в България, е че трябва да се промени мисленето на българина, че всичко чуждо е по-добро, че чуждите марки са по-добри. Не е така, в България има много талантливи дизайнери, но шансовете им за оцеляване са изключително малки и много от тях заминават за чужбина, получавайки невероятно признание навън, но не и в родината. Дано това се промени.

Какво ти предстои в професионален план и какво си пожелаваш да се случи в личен?

     Ще ги обединя в едно – пожелавам си повече модни сесии в България, за да си идвам по-често.

WAT

WAT е проект, посветен на българските модни артисти. Основната му цел е да информира обществото за техните творчески успехи и постижения.