Кой е той? Иван Донев – „осиновеният дизайнер от италианската мода“

ivan-donev-cover

     Носител е на множество международни награди, сред които статуетка “Nefertiti international Fashion Festival” и “Excellent Awart for design” от Пекин и др. Изключително талантлив, амбициозен, трудолюбив и смел. Отказвал е изкусителни предложения за работа от големи брандове. Защо? – вижте в следващите редове.

По традиция започваме с един и същ въпрос, затова питаме и теб – Кой е Иван Донев?

     И разбира се по традиция това е най-сложният въпрос. Иван Донев (личностен профил) е човек влюбен в живота, в модата и в шоколада. Обичам да чета книги и да пътувам, което за щастие се случва много често. Свободното ми време (колкото и ограничено да е то) минава в компания с приятели, които са едно от най-важните неща в живота ми. Обичаме нощни разходки из града или аперитив на някое красиво място, а в Рим те не са малко. Живея всеки ден като основа на следващия след него и това е допирната точка, която ме свързва с Ivan DONEV (дизайнер). Той не е много различен от другия Иван. Работохолик, през деня е зает със срещи, интервюта, снимки и т.н,  а през нощта, когато всички спят, той работи върху кройки и платове (време за сън почти не остава). Преследва мечтата си – като порасне голям да е велик дизайнер.

Израснал си сред платове, карфици, игли и конци, но кога осъзна, че те са не само твое наследство, но и твоят живот?

     Нямаше конкретен момент, нещата се случиха постепенно без дори да съм имал за цел да бъда дизайнер, нито пък някога съм си представял, че ще държа игла и конец в ръцете си. Аз се занимавах с хореография на модни ревюта, с танци, спектакли, сценография … сцената беше моят живот. Когато за първи път прекрачих прага на академия „Koefia“ си дадох ясна сметка, че от там или излизаш някой, или оставаш никой- съответно изборът е твой. Ето, четири години след дипломирането ми, какво съм аз… турист, който в раницата си носи конци, игли, платове и изкачва планините, докато стигне до най-високия връх.

Какво те отведе в Италия, където от години се развиваш?

     В Италия ме отведе тогавашната ми мечта да уча сценография. Когато завърших в България, този профил беше временно закрит, съответно моите думи към родителите ми бяха „не ме карайте да уча нещо, което не ми харесва само за да казвам, че съм с висше образование“, в отговор от тяхна страна получих пълна подкрепа и не след дълго пристигнах в Италия, благодарение на една шега с моята приятелка Бистра, която беше моето семейство там.

Разкажи ни повече за академията за мода „Koefia“ и времето, прекарано там? С какво се сблъска и какво научи?

     „Koefia“ за мен беше моят дом, моят фронт за война, моята нова мечта, моята врата към бъдещето. Аулите на академията са без врати и само с бели завеси, това беше първото нещо, което ме впечатли, чувствах се като у дома. Уютно е, атмосферата е творческа, срещаш всякакви хора с всякакви интереси. Професорите са уникални, много от тях са дизайнери и работят в едни от най-великите модни брандове. Често след лекции имах чувството, че няма да мога да се справя, защото изпитите са много, лекциите са много и никой не предполага, че за да бъдеш дизайнер учиш анатомия, история на изкуствата, бизнес комуникации, маркетинг, конституция и работно право на Италия, химия и физиология на тъканите и др.  „Koefia“ е едно приключение, което не е за всеки, но определено беше моето и ако имам възможност ще го повторя още много пъти.

Отказвал си изкусителни предложения за работа от големи брандове. Защо избра да вървиш по трудния и неотъпкан път, създавaйки собствена марка?

     Смятам, че когато човек има ясна идея за това какво иска от живота си дори най-доброто предложение за работа не би могло да го отклони нито съблазни. През всичките тези единадесет години направих страшно много компромиси със себе си (а в живота човек трябва да знае да ги прави с хората). Направих много жертви, лиших се от неща, които със сигурност са част от нормалния живот на един млад човек. Работех на три различни места, за да мога да си покривам разходите и вечер, когато се прибирах започвах да уча, без дори да съм вечерял. Всичко това ме направи силен и постоянен в намеренията ми и никога не съм давал крачка назад, ето, заради тези причини аз никога не приех, каквото и да било предложение и точно, заради това в момента съм един от най-уважаваните млади дизайнери, защото постигам всичко само с моя труд и много, много късмет.

Трябва ли един дизайнер преди всичко да бъде шивач? И какво още трябва да бъде той, за да успее?

     За мен е фундаментално да бъдеш добър шивач. Не може да претендираш качество от другите, ако ти не си компетентен. Модата не е само да рисуваш, една скица, колкото и да е красива може да бъде невъзможна за реализиране и си остава на стената, но ако познаваш моделирането, докато рисуваш, ти вече я създаваш в ума си. А какво ощя трябва да има: да бъде психолог, да разбира хората и да има онова шесто чувство към модата, за да може да предложи един актуален продукт, който хората да харесат.

За кратко си успял да завоюваш множество награди и отличия, но кое е най-голямото за теб?

     Трудно бих определил коя е най-голямата награда за мен, често българските журналисти казват, че аз се представям като италиански дизайнер, но истината е, че италианските журналисти ме нарекоха „осиновения дизайнер от италианската мода“ може би това беше най- голямата награда за мен и повярвайте не е лесно да бъдеш признат в един ревнив сектор като модата, която е типично италианска.

Как виждаш себе си след седем години?

     След седем години, това означава десет години от дипломирането ми в „Koefia“. Маркетинговите стратегии казват, че десет са необходими да изградиш име, петнадесет, за да започнеш да печелиш и двадесет, за да бъдеш утвърден на пазара. Ако сметнем, че аз за 3 години успях да направя, така че името ми да излиза в „google“, изписано на четири различни азбуки, то след 7 се надявам да съм във втора фаза – хахах, да печеля.

Какво би казал на младите дизайнери, на които им се налага да бъдат “one man show“?

     Бих казал на всички, че да мечтаеш наистина означава да има смисъл да живееш, колкото и да звучи като клише. Няма безплатен обяд, без значение под каква форма той се заплаща, защото няма успехи без труд и не можеш да градиш бъдеще, ако не познаваш миналото си. Светът на модата е като една златна клетка, за която обаче трябва да се научиш да държиш ти ключа и да влизаш в нея само когато е необходимо. Хората ще те харесват, ако това което правиш е направено с любов, а не, защото трябва.


Photo credit:

Cover photo: По време на световния конкурс за дизайн в Пекин, където Иван Донев печели Excellent Awart for design

Photo8: Връчването на статуетка Nefertiti international Fashion Festival , връчва се от Mona Al Mansouri първата интернационална дизайнерка на Емиратите.

Photo9: По време на събитие организирано от най-известния бутик за платове Couture – Pierlorenzo Bassetti, на снимката от ляво на дясно Pierlorenzo Bassetti , Martina Stetiarova Miss World Bikini , Ivan Donev , Marco Gambedotti , Jacqueline Lara Top Model, и двете манекенки са с рокли на Иван Донев, направени с платове от бутика.

WAT

WAT е проект, посветен на българските модни артисти. Основната му цел е да информира обществото за техните творчески успехи и постижения.