Запознаваме ви с човек, който вече 10 години е част от „модния подиум“ на България -коафьорът Парашкев Тодоров. Той работи за всички големи списания в страната ни, а също така взема участие и в снимките на каталозите на Орифлейм за България, чието лице е Диляна Попова. Как открива таланта си, откъде черпи идеите си и за какво мечтае, както и повече за това „Кой е той?“, лично от Парашкев Тодоров-Финчи, по случай юбилея му като професионален hairstylist.
Задавал ли си си някога въпроса „Кой съм аз?“ и какво би отговорил, ако те попитат „Кой е Парашкев Тодоров?“
Това е основният въпрос, който трябва да си задаваме ежедневно! Кой съм аз и защо съм тук и сега – ако нямаме отговор, просто съществуваме! А кой съм АЗ – един живеещ в мир със себе си млад човек, с добри приятели, който отива на работа с усмивка.
Как откри своя талант и по какъв начин този талант се разви до твоя професия?
При мен нещата се случват! Не знам как, но в един момент всичко се променя генерално, без особени усилия от моя страна. А таланта явно са го открили хората, с които работя.
Завършил си техникум по облекло. Важно ли е да имаш образование за практикуваната от теб професия, или двете неща нямат общо?
Аз обичам да „познавам“ ситуацията от всички гледни точки! Израснах в малко селце, близо до Плевен – Горни Дъбник и дилемата след 8-ми клас беше ТО или фризьорски техникум. „Облеклото“ беше в Плевен (фризьорския в Ловеч) и това наклони везните – не ми се преминаваше от малко селце в мъничък град. Следващата стъпка беше „Модна фотография“ в НБУ. Изкарах семестър и нещо, след което две години преследвах Любо – Любен Николов, който беше извън България, за да ме научи на Фризьорство. Междувременно бях управител и стилист на витрини на известна спортна марка. За кратко се занимавах с грим.
Когато правиш едно нещо твърде дълго време, идеите ти започват да се изчерпват, къде търсиш своето вдъхновение за всеки следващ проект, с който се захващаш?
Аз съм класик, а класиката е неизчерпаема! Но за да разтоваря, пътувам! Поне веднъж в годината за месец -два се скривам от „блясъка и суетата“ на някое екзотично място – Азия, Африка или последната ми любов – Доминикана (задължително със стари другари),там почивам и се зареждам.
Като човек, който има наблюдения над всичко, което се случва с модната индустрия в България, смяташ ли, че тя се променя с времето и в каква насока? Кои са факторите, които я определят?
Най-големият фактор са хората, които сме в тази модна „индустрия“. Естествено е да има свежи хора с адекватно (да не се бърка с модерно) усещане за нещата, но в същия момент чувам за „София фешън уик“… и се връщам в каменната ера!
Та конкретен отговор на въпроса – Определено има развитие, макар и не с темповете, с които бих искал! А извън България Бионсе и Мадона носят обувките на Gio Diev (Георги Методиев), София Вергара взима награда с рокля на Beyond…
Талантливите хора като теб и креативната работа са високо ценени извън страната ни. Мислил ли си да се развиваш в чужбина?
Клиентите ми са строго селектирани – ерудирани, интелигенти хора, ценящи изкуството и уважаващи артиста! Добрият професионалист се цени навсякъде, просто „навън“ е и добре оценен финансово.
Работиш за най големите списания, разкажи ни повече за своите постижения, кое е нещото, което отчиташ като твой най-голям успех?
Снимам за всички модни списания в България (с изключение на списание MODA – смеем се с приятели, че като снимам и за тях, вече ще съм си за пенсия). Професионално нещата при мен градират бавно, но стабилно! Има екип, с който освен колеги, сме и много добри приятели – Коки (Костадин Кръстев), Тути (Августина Маркова ) и Елиза (Попова) – обичам ги и винаги е приятно да работим заедно. Говорейки за нещата, доставили ми най-голямо удоволствие -първият път, когато Германов ми звънна за сесия за Under the line, първата ми сесия за 12 Magazine, първата корица за AMICA. Нечовешки кеф е и работата за списание ЕВА, както и шансът да снимам с голямата Елина Кешишева.
За какво мечтаеш и какви са бъдещите ти планове?
Да срещам повече усмихнати, позитивни, умни и мислещи хора! И тих и спокоен живот на един Карибски остров…
