Днес ви запознаваме с една млада българка, която всестранно развива модният си усет – като блогър и дизайнер. Коя е Мирела Манчева и с колко много положителност и идеи е заредена, прочетете по-надолу.
Традиционно започваме с нашия любим въпрос, а именно коя е Мирела Манчева?
Когато си задам сама този въпрос, мога да си отговоря само : „Тя е всичко, което си пожелае!“. И с продължителната вяра в това започна да бъде единственото определение, което искам да си поставя. Желанието ми за реализация започна с най-различни препятствия, затова след завършването на гимназия не последва изучаване на мечтаната професия, а директно впускане в нея. Сега работя по това всяка минута от дните ми да бъде свързана с онова, което обичам.
Разкажи ни повече за себе си – с какво се занимаваш?
Моите основни занимания са блогът ми и тийнейджърската модна линия, която стартирах преди две години. Модата преобладава в живота ми и заема най-голяма част от мислите ми, макар и да има още няколко неща, които обожавам също толкова. Едно от тях е актьорското майсторство – още в училище се занимавах любителски, като пишех и поставях кратки пиеси за деца, а по-късно, след завършването, ме поканиха да водя и официален кръжок за тях. Тези занимания останаха на заден план, но когато се появи ангажимент – играя с цялата си, за момента, любителска страст. Други мои любови са писането, пеенето и готварството. Може би звучи разпиляно, но аз не мога да разгранича едно изкуство от друго, и вдъхновението от заниманията с всяко от едно от тези неща преливат в другите. А модата се облагодетелства най-много.
А кога започна да се интересуваш от мода?
Помня се от моментите, в които вече се интересувах. Още преди детската градина организирах модни ревюта със съседските деца, за които таксувахме родителите по 0,50 лв, а после се черпехме със сладолед. Когато бях самичка, се занимавах с антената на телевизора, докато не „хване“ Fashion TV и прекарвах целия ден, гледайки модни ревюта. Първата колекция, в която се влюбих, беше Armani Prive, а първото име на дизайнер, което научих, беше Badgley Mishka. Последва правене на рокли от чаршафи, рисуване на непохватни модни скици по розови ресторантски салфетки, кроене на рокли за кукли, обиране на гардеробите на цялата фамилия за интересни модни находки… Явно винаги е била част от живота ми – като желание за естетика във всичко и отдушник на креативна енергия.
Имаш собствена модна линия и блог – разкажи ни повече за тях?
Блогът започна като моден и беше първата стъпка към реалните ми занимания в сферата. Преди него срещах повече неразбиране по повод постоянното ми желание да се променям чрез облеклото си и почти не познавах хора със сходни интереси. Той ми отвори вратата към приказния свят на модата и ми даде увереност. В последствие прерасна в лайфстайл сайт и сега имам възможността да споделям напълно всички свои вдъхновения и занимания с последователите си, както и да го усещам като още по-пълноценна част от мен.
Модната линия се казва Misfit Army и беше започната по един безумен начин – със спестявания от джобни пари и малко приятелска подкрепа. Популярността на блога ми помогна за успешния старт, но предстоят още много труд, много промени и надявам се – успехи! Създадох Misfit Army не за „различни“ хора, а за всички – защото всеки понякога се усеща непригоден или различен. Любовта, която получавам от малките си клиенти и усещането за общност, зародило се между всички тях, ме кара да не спирам да искам да ги радваме. Стилът на марката и самата тя със сигурност ще растат с мен и вдъхновенията ми. Промени са много възможни, но основната идея, любовта и обединяващият фактор се надявам да останат завинаги.
Блогърството в България – може ли човек да изкарва пари от това? А от дизайн?
Навсякъде можеш да изкарваш пари от всичко, стига да си наистина, наистина добър в него. Навсякъде е трудно, докато успееш да си спечелиш място, но това е хубаво – нищо ценно не е лесно, и ако е лесно, не знам дори дали би ми харесало. Да, тук пазарът е по-малък и никога не би могъл да те издигне така, както може да направят пазарите на държави с градове-модни столици, но светът става все по-космополитен, а интернет предлага съвсем нови възможности. Просто „труд и успех“ трябва да ти бъде по-любимо словосъчетание от „бързо и лесно“.
А от двете, кое чувстваш като свое призвание – да пишеш или да създаваш дрехи?
Както казах – не мога да разгранича едно изкуство от друго. Ако се увлека достатъчно, ще стигна и дотам, че светът целият е изкуство. Имам достатъчно десетилетия (живот и здраве! – като бабите), за да вложа труд и отдаденост във всяка една от любовите си. Няма да ми бъде скучно и до 80.
Влияеш ли се от модните тенденции и смяташ ли, че трябва да ги следваме?
И модата като всичко, е кръговрат, а с освобождаването от норми и разрушаването на стените между целия свят чрез интернет, всякакви закономерности изчезнаха. Едновременно всяко десетилетие е модерно, всички кройки, всеки може да носи каквото си пожелае, да извърши всяка лудост и да покаже моментните състояния на духа си чрез дрехите си.
Да, има преобладаващи върху повечето хора на улицата трендове, но ако преди да не си в крак с модерните цветове и кройки те е превръщало най-често в социален аутсайдер, то сега в най-лошия случай няма да бъдеш осъждан с нещо повече от коментар или два, а е възможно и да бъдеш лидер. Живеем във време на безгранична модна свобода и би било загуба да не се възползваме.
Какви са бъдещите ти планове ?
Гъсто подредени един до друг. Понякога се ужасявам колко по-големи от физическите ми сили са идеите ми, но не мога да правя нищо повече от следваща крачка напред. Misfit Army и блогът ми са на първо място в плановете ми и докато не ги изведа до съвършенство в моите очи, ще бъде така. И на двете предстои разрастване. Само ми пожелайте суперсили, а пък аз ви пожелавам… безкрайно вдъхновение!
