Днес ви запознаваме с една млада и изключително интелигентна блогърка – Савина Николова. За това как се е запалила по модата, какво е да си стилист в Лондон и какво я вдъхновява да започне да се занимава с мода, може да прочетете по-надолу.
Започваме с нашия любим въпрос, а именно – коя е Савина Николова?
Савина Николова е всичко онова, което пожелае да бъде. Така си мисля, в това вярвам и ръководя живота си, следвайки този принцип. Завърших Френската гимназия в София преди 4 години, взех бакалавърска степен по „Визуални изкуства” във Франция, приеха ме с магистратура „Модна журналистика” в Англия и ето ме сега тук, в Обединеното кралство, работеща, следваща мечтите си и приключенстваща постоянно.
Разкажи ни повече за себе си и своя блог – Mademoiselle S? Кога започна да се интересуваш от мода?
Започнах да се интересувам от мода някъде в десети или единадесети клас след прочита на една малка книжка, подарък от женско списание, наименувана „Роклички и чантички”, описваща живота на млада модна редакторка и работата ѝ като такава. Вероятно много ме е трогнало това четиво тогава, защото и до ден-днешен мечтая да преследвам кариера именно като на главната героиня в книгата.
Блога си го създадох няколко месеца след преместването ми във Франция. Имах нужда от място, в което да давам свобода на въображението си, изливайки и колекционирайки идеи, без някой да се меси в работата ми или да ме критикува, както често правеха лекторите ми в този период. Винаги съм си падала по воденето на дневници, така че не ми беше трудно да се реша да си направя един моден такъв. Не съм и планирала, че ще добие такава популярност, обаче!
Освен блогър, ти си и стилист в английски бутик – как протича един твой ден?
Ставам в осем сутринта, тоалет, грим, прическа, закуска – в девет часа, готова или не, трябва да хлопна входната врата. Имам около половин час да се събудя, докато стигна до работното си място. Вляза ли там, нямам право на нищо друго, освен да бъда перфектна. Клиентите, с които работим, са дами с доста добро финансово състояние, които очакват от нас, стилистите, да бъдем безкомпромисни в качеството на работата си. Имаме кафе машина в магазина и бутилка Moet в хладилника, които предлагаме на господата, чакащи дамите си, седнали на меки диванчета пред пробните, с вестник в ръка. Голям шик!
Случвало ми се е да отделям и два часа в personal shopping с определен клиент. Композирам десетки различни аутфити с чанти, обувки, аксесоари и пробваме всички варианти, докато заедно не се спрем на този, който е най-подходящ за изискващия го повод. А поводите са безкрайно разнообразни – от сватба, през годишнина, до чаено парти в Бъкингамския дворец!
След края на работния ден, прибирайки се вкъщи, започвам да се занимавам с блога си.
А ако избираш между двете, кое ти е по-голяма слабост?
Да публикувам в блога си е нещо, което истински обичам да правя, а работата ми като стилист в луксозен британски бранд е занятие, което се налага да върша главно от финансова гледна точка. Не ме разбирайте погрешно, харесва ми да практикувам креативните си умения ежедневно върху реални хора, но ако не ми се налагаше да го правя, щях да инвестирам цялото си свободно време и енергия в собствения си блог и вместо една публикация седмично, щях да пиша статии ежедневно. Главата ми е препълнена с идеи! Така че, ако някога ми бъде предоставена възможността да работя като блогър на пълно работно време, както големите имена в световната блогосфера – Kristina Bazan, Chiara Ferragni, Zoella и т.н., бих я прегърнала с отворени обятия, без изобщо да се замисля.
Завършила си бакалавър във Франция, а сега продължаваш обучението си в Лондон. Според теб колко е важно образованието, за да бъдеш успешен в модния бизнес?
Всъщност дойдох в Обединеното Кралство преди година с идеята да следвам магистратура по модна журналистика, но програмата в университета се оказа адски разочароваща, като поглъщаше цялото ми време без реално да ме снабдява с информация, която да не мога да намеря сама в интернет, затова и прекъснах. Сумата пари, която семейството ми бе заделило за обучението ми, просто не си заслужаваше един хартиен сертификат в края на годината без подплата.
Вярвам, че ако човек наистина има желание и иска да се образова, не е нужно да инвестира състояния в елитно учебно заведение просто заради дипломата, която ще получи накрая. Всеки един умен работодател би съзрял потенциала в онзи кандидат за работна позиция, който се откроява с интелигентността, компетентността и желанието си да стане част от съответната компания, било то с или без купища дипломи и признания зад гърба си!
Блогът – хоби или работа?
Засега е хоби и не смятам някога да спре да бъде такова. Да пиша, да пътувам, да разказвам дните си в снимки и тоалети, да експериментирам с различни стилове и материи, това са все неща, които правя със сърцето си. Дори, хипотетично, някога блогът ми да стане така популярен, че да не се налага да правя нищо друго, за да си изкарвам хляба, освен да публикувам в него, пак смятам, че ще съумея да го запазя просто като хоби. Ако пък това случайно се промени, то за мен вече няма да има смисъл от него.
Има ли бъдеще модата в България?
Да! Все се сблъсквам напоследък (главно във фейсбук) с толкова много млади и безсрамно талантливи българи, голяма част от които, на и около моята възраст, че няма как да не съм по-категорична в отговора си.
А ти би ли се върнала тук?
Най-добрият развой на събитията, който планирам, е да поработя няколко години в различни списания в чужбина, да се докосна до индустрията отвътре, да натрупам опит, знания и контакти, и в един определен момент да се върна в България и да създам свое списание там. Имам концепция в главата, просто са ми нужни време, практика и средства за реализирането ѝ.
Разкажи ни за някой от бъдещите си планове.
Горният брои ли се? Не обичам да говоря много за плановете си, предпочитам да действам по осъществяването им.
