По професия той е графичен дизайнер, а по талант – фотограф, който успява чрез въображението си да създаде иновативни, нестандартни модни кадри или както той би ги определил: „експерименти“ с истории. Но нека самият той ни разкаже повече:
Кой е Иван Жегов, който стои зад обектива, и този, когото твоите приятели виждат всеки ден?
#КОЙ е труден въпрос и от 2013 много хора търсят отговора за себе си. Това на шега. Опитвам се човекът зад обектива и приятелят да са една и съща персона. Е, със сигурност има все някаква разлика между собствената ми представа и това, което близките ми мислят за мен.
Пред теб има един фотоалбум с много твои снимки. Как би ги подредил, за да ни разкажеш твоята история с фотографията?
Ей, сега вече се замислих! Първата ще да е някоя от парка в Сандански, родния ми град. Там започнаха експерименти с природата – няма да забравя първия си IXUS. След това може би ще има 2-3 кадъра с предметна фотография, после вероятно ще завърша с модна.
Занимаваш се с иновативна фотография в областта на модата, разкажи ни повече за нея, с какво се различава тя от останалите видове и защо избра да се занимаваш точно с нея, с какво ти привлече вниманието?
Може би е повече експериментална, не точно иновативна. Винаги съм си падал по приказно-абстрактните сесии на Eugenio Recuenco, Ruven Afanador. Там има повече истории, отколкото дрехи. Това е и моята идея – да разказвам истории или просто да засегна някаква тема, която ме вълнува в момента. Има и малко повече графичност, защото по професия съм графичен дизайнер и това няма как да не се отрази на цялата картинка с една лека „сухота“ и доза минимализъм. (смее се)
Считаме, че твоите фотосесии могат да се определят като по-нестандартни от обикновените. Откъде ти идват идеите и откъде черпиш вдъхновение?
Вдъхновението може да е филм или място, но по-често идва от хората като общност, като социум. Живо се интересувам от развитието ни като раса и това неминуемо се отразява и на работата ми. Все още нямам сесия с извънземни, но планирам да стане скоро! (смее се)
От безбройните ти сесии коя е най-необичайната, която си заснемал и беше ли тя предизвикателство за теб?
О, то винаги си има предизвикателство. В последната сесия срещнахме модела с горе-долу всичките ѝ страхове и това не трябваше да си личи на снимките. Може би никога няма да забравя как преди 6 години снимахме в Зоопарка. Тъкмо стартирах като фотограф, но бях супер убеден, че ТРЯБВА да снимаме при мечките! Моделите трябваше да минат през клетката им, за да снимаме в бетонната им „градина“. Падна голямо кандърдисване и пазарене, но резултатите си заслужаваха.
Ти си един от създателите на онлайн списанието Dinya, разкажи ни повече за него: с каква идея се породи, защо сте избрали това име и какво е посланието?
Заедно със София Хусейн от доста време имахме идея за онлайн платформа, в която да споделяме собствени материали и виждания за хора, събития и явления. Искахме това да са неща, които няма да видите на поне още 10 други онлайн локации. Трябваше ни нестандартно име с положителен заряд и същевременно да индикира, че не се взимаме твърде на сериозно. То дойде от третата диня, замесена в проекта – Калина Линкова. Мисля, че доста добре ни пасва и на тримата и ни дава широко поле за изява.
Според теб какво трябва да притежава един фотограф, независимо от професионалното му ниво, за да пресъздаде една нехарактерна модна приказка чрез снимки?
Въображение преди всичко. Той трябва да умее да си представи всичко в главата и чак след това да снима. С напредване на науката технически да изпипаш един кадър става все по-лесно и това, което ще различава фотографите един от друг, ще са идеите.
Как се надяваш да се развие кариерата ти като моден фотограф в близките години и какво да очакваме от теб?
За съжаление, модната фотография на високо ниво стана доста скучна след кризата през 2008 година. Това е нещото, което ме демотивира и искрено се надявам нещо в тази посока да се промени… Мисля, че следващите големи имена в този бранш ще се появят от Източна Европа или Азия, защото Западът е в творческа криза. Тук има много неща, които могат да се покажат и да са интересни за света, така че засега изобщо не смятам да напускам България.
