Кой е той? – YVAILO за любовта към модата, забавлението и живота

yvailo-cover

     Как се ражда идеята за собствена марка и трудно ли е да направиш цяла колекция за 60 дни ни разказва Ивайло Серафимов. Той е млад и успешен, с големи амбиции и мечти, които постига всеки ден.

Кой стои зад Ивайло – човекът и YVAILO – модният бранд?

     Труден въпрос, защото аз съм едната половина от YVAILO, а YVAILO е преобладаващата част от ежедневието ми. Границите често се размиват. Въпреки това живеем комфортно в синхронна симбиоза: всяка част непрекъснато дава на другата, за да прерасне в по-добра версия. Преди две години взехме бизнес решението да спрем с употребата на животински кожи от всякакъв вид, породено от вегетарианските ми изповядвания. Това непременно ме възпираше в личен план да купувам любимите ми дотогава кожени чанти и обувки. Доволен от тази конфронтация с комфортната ми зона, вече две години избягвам всички дрехи и аксесоари с животински произход. Спрях и да ползвам козметика, тествана върху животни, което изключи и единствения шампоан, които ми понасяше. Внесох принципа на прозрачност и в личните си отношения. Бизнес неуспехите се оказаха прекрасен духовен учител. Надали щях да науча всичко това без YVAILO. От друга страна, брандът съвсем естествено попи безкрайната ми любов към природата, чувството ми за щастие и благодарност към живота във всеки един негов аспект, тънкия ми усет за провокация и вярата ми, че модата може да има по-дълбок от чистия консуматорски смисъл. YVAILO не казва “Купете си този шал или тениска, за да бъдете щастливи”. YVAILO е щастлив бранд за вече щастливи хора.

Преди да откриеш своя собствена марка си имал блог – One2ten, разкажи ни за него?

     ONE2TEN BLOG беше създаден по препоръка на моя преподавателка от London College of Fashion с цел поддържане на моята креативност. Това беше място на интересни опити и безценни уроци: тръгнах с идеята за снимка на облеклото ми за деня без правото да повтарям комбинация, минах през забрана за пазаруване за цяла година, която спазих успешно, включих рубрика с моята майка в отговор на липсата на адекватен моден блог за истински жени. Накрая стигнах дотам, че всеки месец беше подчинен тематично на дадена цветова схема. Истинска дисциплинна подготовка за същинската стъпка в живота ми: YVAILO. И до днес ползвам снимки от блога при подготовката на колекция. Прекрасна школа, за която съм адски благодарен, че минах.

Как се роди идеята и какво е брандът ти да носи твоето име?

     Идеята за бранд дойде отдавна, още с приключването на образованието ми в Лондон преди 5 години. Не крия, че поддаден на консуматорските желания, които обществената матрица успешно налага, бях поставил идеята на заден план, обикаляйки от магазин на магазин. Един топъл юнски ден така се ядосах на себе си, в резултат на което си поставих ултиматум: да имам готова колекция за 60 дни. Това решение даде старта на бранда и нещата лека-полека с всяка колекция започнаха все повече да се избистрят: дойде името, после логото, последваха ДНК-то и принципите ни. Спряхме се на YVAILO след препоръка на близка приятелка и една вечер, прекарана в интернет, карайки Гугъл да произнася името на различни езици. Същевременно YVAILO идеално отговаря на маркетинговите принципи да бъде възможно най-кратко, за да е лесно за запомняне. Няма егоцентрични капризи, нито желание за лична слава. За мен е приоритет да познават колекциите ни, не мен лично.

Учил си счетоводство 5 години, а след това си се обърнал на 180 градуса, идвайки в света на модата. Какво те накара да „избягаш“ от икономиката? И кога всъщност започна да се интересуваш от мода?

     Отговарям директно – рутината. Като активен и креативен човек, който подхваща няколко неща едновременно, тази офисна атмосфера, изпълнена с монотонни цифри, беше пътят към един финансово-реализиран, но нещастен индивид, лекуващ празнотата с празни от смисъл покупки. От мода се вълнувам още от малък, когато скицирах модели непрекъснато. С времето желанията ми бяха претъпени от родителски копнежи за успешна бизнес реализация. Както знаем, вълкът нравът си мени, но кожата – не и така един ден, след завършената магистратура по счетоводство и 7-годишен практически опит, съвсем рязко казах “До тук”. Подадох си документите в London College of Fashion и отново се почувствах жив. Шест години по-късно съм сигурен, че съм взел правилното решение.

Какво изразяват моделите и колекциите ти?

     За да отговоря, трябва да започна от това какво е YVAILO, а именно смела модна марка с ярки сюжетни линии и дръзки колекции, които изненадват всеки сезон. Такива, които провокират жените да се обличат. И евентуално и после да се събличат. Това обяснява присъствието на неприлична монахиня от девически манастир, самотна покровителка на рози, гореща мацка от Маями, египетска принцеса-беглец и перуанска овчарка, за чиято хубост се носят легенди. Личи си, че се забавляваме. Макар и толкова различни, всичките те носят ДНК-то на YVAILO, а именно – да бъдат изящни, женствени и провокативни, без употребата на каквито и да е било животински кожи. Защото веган мода не означава непременно скучни, сиви, безформени дрехи от естествен лен и памук. Време е представите да се променят.

Какво те вдъхновява и има ли дизайнер, на когото подражаваш или искаш да приличаш?

     Вдъхновението е навсякъде и под всякаква форма – може да е както под душа, така и на разходка сред природата. При нас всичко винаги тръгва първо от историята на колекцията и жената-героиня в нея. След това, най-често под влиянието на музиката, се развива сюжетът, цветната палитра, изборът на платове. Този процес е доста дълъг, поне за нас. Една колекция стартира като идея минимум година, преди да започне работата по нея. Така успяваме във времето да изчистим всички ненужни влияния в процеса на създаването ѝ. Съвсем отговорно нашите колекции не приличат на никоя марка, нито се влият от тенденции, което е видимо. Спокоен съм, защото вече знам, че ДНК-то ни е силно, различно от това на останалите марки. Много са трудни две неща в тази толкова силно конкурентна индустрия, наречена моден бизнес, а именно да не приличаш на някого и да не доскучаваш, показвайки еднотипни кройки и модели, независимо от това колко добре се продават. Вярвам, че и с двете се справяме успешно за момента.

Защо избра Великобритания пред България?

     Изборът стана съвсем случайно, макар и да няма случайни случки. С времето съм осъзнал, че конкуренцията тук е в пъти по-активна, правилата – по-стриктни, бизнесът – по-голям. Това действа в огромна доза стимулиращо за нас, карайки ни да дадем максимума, на който сме способни всеки път, да надрастваме нивото си, да се изкачваме едно стъпало по-напред. Ситуацията в България е доста различна: съществува т.н. комфортна зона – пазарът е малък и свит; сроковете са удължени, организацията е от днес за вчера, таванът е лесно достижим. И както често цитирам: „Комфортната зона е прекрасно място, но нищо не вирее в нея. За да надградиш, трябва да я напуснеш.“

Какво смяташ за модната индустрия у нас?

     Каквото и да се говори, такава съществува, но е сведена до магазините в моловете и покупката на стоки-реплики на известните световни модни марки. Липсва културата на уважение от потребителите към местните дизайнери и техния труд, който за пазара често се оказва едновременно скъп и подценен. Липсва уважение към работата и чистота в отношенията между самите дизайнери, която кара ненужно да се сформират враждуващи лагери. Това, че сме привърженици на честните, дипломатични отношения и това, че сме позиционирани в Англия, ни спомага да спазваме формална дистанция.

А смятал ли си да се върнеш и да работиш тук?

     Ние работим в България и се гордеем с това. Мострирането и производството на дрехите ни е изцяло тук, което е част от принципа ни всички наши продукти да са направени в Европейския съюз. Допълнително е изключително важно да познаваме лично всеки един изпълнител. Благодарен съм, че сме попаднали на страхотни хора, с които сформирахме прекрасен екип и най-важното, изповядваме заедно обща вяра: това, че дрехите наистина носят енергията на шивачите и докато се правят, тя трябва да бъде изцяло и само положителна. Така че, връщайки се на въпроса, аз си идвам на всеки три месеца тук. В днешно време всички ние сме деца на глобализацията.

Какви са бъдещите ти планове?

     “Кажи си плановете на съдбата, за да ти се изсмее” казва популярна поговорка. Звучи налудничаво, но аз нямам планове, нито си правя. Работим в индустрия, в която е трудно да се предскажат резултатите от всяка колекция и нейния прием. За мен тя може и да е шедьовър, за останалите – пълен провал и обратното. Мотото ми е семпло: живея днес, не утре, затова давам максимума. Така оставам удовлетворен от работата си, без да имам очаквания. За останалото съдбата ще се погрижи, все пак да не взимам нейната работа. Това ми помага да живея в мир със себе си и заобикалящата среда. Единствено спазвам сроковете, обвързани с колекциите. И по този повод мога да разкрия, че се задава една хищна, обсебваща, кръвожадна жена…

Диляна Табакова

Диляна Табакова е момичето, чиято заразителна усмивка няма да ви остави безразлични. Иконимист по образование, който живо се интересува от мода, козметика и здравословен начин на живот. Ежедневието ѝ е изпълнено с цветове и позитивизъм, които с лекота предава върху модните текстове, които четем с интерес и удоволствие.