Представяме ви един творец, който неотдавна бе обявен за най-добър млад дизайнер на международния конкурс Ethno Tendance Fashion Weekend Brussels. Неговата мода разказва истории, а днес ние ще ви разкажем неговата.
Кой е Йордан Михалев? Как би се представил най-достоверно пред читателите на Who Are They?
Йордан Михалев е млад, изгубен, ироничен… Нещо търси постоянно, лута се между крайностите… Не е лош, става!
Преди време бе обявен за „Млад дизайнер” на международния конкурс Ethno Tendance Fashion Weekend Brussels. Какво се случи с теб от тогава насам?
Много! Всичко! И хубаво, и лошо. Приключения, пътувания, нови места, нови хора – интересни, вълнуващи, провокиращи, стряскащи… Неоправдани надежди и изненадващи възможности… Всичко това, естествено, повлече нови вдъхновения, нови проекти. Нов живот.
Разкажи ни за ревюто си в Париж, което беше твоята награда от конкурса?
Бях развълнуван повече отвсякога. Не мина без проблеми, но те бяха преодолeни и добре прикрити после. Оттогава мина доста време, трудно си спомням подробности. Беше сбъдната мечта. И като такава, след себе си остави дупка и нужда от нещо друго…
Нека върнем лентата малко назад – кога започна да се занимаваш с мода и защо се насочи именно към тази сфера?
Модата ми е била интересна, откакто се помня и нямах представа защо. Т.е, естествено, че оценявах красотата и цялата иконичност на занаята, но това е просто тъпо и повърхностно! Не е достатъчна причина. Колкото повече търсех, колкото повече задълбавах, толкова повече откривах, че модата има душа! И тя е то-о-олкова недооценена, точно защото никой не опитва да погледне отвъд красотата или “скандалните” визии и реклами. Но модата може да ти позволи да разказваш истории. На мен лично ми помага да се справям със себе си.
Каква е твоята мода? Кои са нейните отличителни черти и какво те вдъхновява да я създаваш именно такава?
Моята мода е някъде в бъдещето, търся я още. Изграждам я. Долу-горе имам представа кога работя искрено – тогава ми е най-трудно и най-много си заслужава. Модата е, естествено, предимно свързана с материалния свят, но не искам името ми да има стойността на марка кашкавал, не искам да предлагам просто продукт. Разчитам на способността на хората да чувстват и това искам да провокирам с работата си.
Върху какво работиш в момента?
Върху точно това, което отговорих по-горе.
Знаем, че фотографията е едно от твоите хобита – остава ли ти време да му се посвещаваш? А обмислял ли си да го включиш в работата си – например сам да снимаш своите фотосесии?
Малко ме е срам да призная, но не съм снимал от прекалено дълго време. Сега явно не е време за снимки. Но определено съм мислил да правя сам фотосесиите си. Ще се случи.
Коя е следващата стъпка, която мечтаеш да постигнеш? А тази, която ти предстои със сигурност?
Съдба!
