Йоанна Генова: За модата, икономиката и една случайност

yoanna-genova-cover

     Днес ще ви разкажем една съвременна приказка, в която главната героиня е избрала ролята на уверена жена, непоколебимо следваща своя кариерен път. Тя е модел, чието професионално развитие ден след ден се осъществява в сферата на икономиката. Има ли връзка между двете? И коя е тя? Представяме ви Йоанна Генова от агенция Ivet Fashion.

Много често си търсим извинения, оправдавайки страха, който стои като стена пред нас и нашите мечти, казвайки си, че сме изпуснали времето за това или онова… На каква възраст стана модел? И има ли „перфектна” възраст едно момиче да започне да се занимава с моделство? Изобщо имат ли годините значение?

     Започнах да се занимавам сериозно като модел на 20 години, което, според световните стандарти, си е една напреднала моделска възраст. Въпреки това не бих могла да кажа, че има „перфектна“ възраст – зависи какъв типаж си, какво се търси в момента и най-вече дали си във форма. Като цяло професията изисква много дисциплина и постоянство и при добро стечение на обстоятелствата може да бъде доста дълголетна, особено при мъжете, където годините даже биха могли да бъдат плюс. При нас жените не винаги е точно така, но пък всяка възраст има своите положителни черти, дори и при тази професия.

В световната модна история откриваме редица приказни реалности, в които „момичето от пазара”, „момичето от закусвалнята”, „момичето от улицата” и т.н. се превръщат в топ модели. С теб как се случи, сама ли откри таланта си, или някой ти помогна за това?

     При мен нещата станаха сравнително случайно. Една моя позната ме заведе в агенцията и така започна всичко. Въпреки че винаги модната индустрия ме е вълнувала, нямах дързостта сама да поема инициативата, с която да дам старт на подобна „кариера“, което, може би, е и причината да започна сравнително късно.

Кое е нещото, което обичаш най-много в работата си?

     Най-голямото удоволствие за мен е динамичността и непрекъснатите контакти с невероятни професионалисти. Харесва ми възможността да видя себе си по начин, абсолютно различен от ежедневната ми визия и да поддържам системен досег до актуалните модни тенденции.

Имала си възможността да работиш както с родни, така и с чуждестранни артисти. Има ли причина да подценяваме нашите творци и защо, според теб, в България винаги сме категоризирали нещата, случващи се зад граница, като „по-добри”?

     Да, въпреки че работя предимно в България, поради обвързаността ми с учебния процес тук, съм имала възможността да работя с чужденци и в никакъв случай не бих казала, че по каквото и да е направление българските артисти, било то гримьори, коафьори, стилисти или фотографи, отстъпват на чуждоземните. В днешния глобален свят не мисля, че националната принадлежност е фактор за възможностите на един професионалист. Ако има подценяване, то може би се дължи на непознаване в дълбочина на чуждото и на предразсъдъци.

Как се справяш с предразсъдъците към моделите у нас? Усещаш ли различно отношение, например в Икономическия университет, в който следваш в момента?

     Лично спрямо мен не съм усещала различно отношение, но в българското общество, за жалост, се е оформила една представа за моделите, която се различава коренно от тази в чужбина. Аз лично го отдавам на една прослойка млади дами, които оправдават скъпите коли, дрехи и бижута с неясен произход с професията „модел“.

Кой е най-високият връх в професионален план, който мечтаеш и очакваш да покориш?

     Тъй като освен настоящата ми дейност като модел изучавам икономически науки, върховете, които си мечтая да покоря, не са обвързани непременно с корици на списания. Целите ми към днешна дата са насочени по-скоро към изцеждане максимума от образованието ми и продължаването му най-вероятно в чужбина.

WAT

WAT е проект, посветен на българските модни артисти. Основната му цел е да информира обществото за техните творчески успехи и постижения.