Своето първо интервю за WHO ARE THEY дава гримьорът, когото всички познаваме – Станислав Анастасов- Слав. Той е изключително талантлив и многопластов в това, което прави. Не на последно място поставяме и неговия професионализъм, разбира се. Вече 15 години Слав работи за най-известните модни списания както в страната, така и в чужбина.
Всички ние знаем за гримьора Слав, но какъв всъщност човек си ти? Разкажи ни как изразяваш себе си, какво те вдъхновява, какво обичаш да правиш през свободното си време, ако изобщо ти остава такова?
Какъв човек съм могат да отговорят хората, които образно казано ми “сърбат попарата” всеки ден. В някакъв смисъл това, че другите не ме познават като личност, е и хубаво, и не толкова. От една страна, винаги съм искал хората да съставят мнението си за мен заради работата ми, от друга страна с времето съм се променил и хоризонтът на интересите ми надскача етикета гримьор. Много е трудно да отговоря конкретно какви са вдъхновенията ми, защото те всъщност са навсякъде около мен и в повечето случаи се настаняват невидимо в главата ми, отлежават до момента, в който попадам на подходящ проект, в който да ги надграждам. Всичко е вдъхновение. От стандартните източници като списания, албуми, филми, клипове, до случайно видян човек на улицата, който ме провокира по някакъв начин. Като говорим за свободно време, отново е сложно. Всъщност нямам такова, тъй като постоянно мисля по няколко проекта едновременно, така че – времето, в което спя, е свободното ми време.
Ти си един от най-талантливите и актуални гримьори в страната ни, като доказателствата за това твърдение са безброй. На какво се дължи твоят успех?
Успехът като категория е много относително понятие за всеки. Ако според вас е така, сигурен съм има хора, които не мислят така. Доброто случване на кариерата ми като гримьор е резултат от много фактори. Правилното време на правилното място, ясната визия какво точно искам да постигна. Всеотдайност на всяко ниво от работата и общуването. Винаги съм бил екипен играч, особено в моята дейност това е неизбежно. Голямото ми любопитство към това, което се случва по света. Може би не на последно място и изначалният ми интерес към материята, наречена мода.
Кои са най-интересните проекти, по които си работил?
Чисто технически не мога да отлича едно нещо. През годините съм правил много различни неща, но веднага изплуват проекти, свързани с пътуване. Това е “добавената стойност” в работата ми. Да си ангажиран за проекти, които са на места, които иначе едва ли бих посетил. Иначе винаги са интересни работите, които се случват на базата на експеримент, работата с млади артисти, които още не са влезли в общата схема. Работата с наистина стойностни артисти, към които изпитвам респект.
Ясно е, че е нужно огромно въображение, за да практикуваш професията си. Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се справял в работата си?
Въображението е задължителна съставка в нашата работа. Но то е като импровизацията при актьорите- и е такава, и не е. За да си адекватен в работата си на гримьор, много често се налага да използваш въображението си във вид, който трябва да обслужи общата работа. Голямо предизвикателство в моята работа е да потиснеш собственото си професионално его в името на общата цел на екипа – крайния продукт. Това е нещо, през което минава всеки млад гримьор, в добрия случай във времето се изчиства като пречка. Иначе няма как да пропусна и злободневното. Работейки в България, не е много здравословно да сравняваш работата си с тази на колегите ти по света, най-често няма нищо общо. Нито като бюджети, нито като условия. Предизвикателство е да продължаваш да обичаш работата си и след 15 години в този смисъл.
Носител си на престижната награда „Златна игла“ за моден гримьор. Кое е най-голямото ти постижение?
Освен „Златна игла“, имам и още две награди „Pantene beauty awards“. Наградите са един аспект от работата. Някои неистово се стремят към тях, други не. В началото и аз мечтаех единствено за признание, награди… С времето това желание избледня, личният стандарт за постижение се променя. И въпреки това наградите са приятни. Най-голямото ми постижение, свързано с гримьорството е, че успях да израсна в професия, която ми е дала нужната независимост и живот, на които да се радвам по начина, по който аз искам.
Как изглежда модната индустрия в България, пречупена през призмата на Слав Анастасов?
На шега бих попитал модната какво? Именно защото България е малък или несъществуващ пазар на модната карта, не мога да коментирам адекватно. Така че, ако изключим липсващата индустрия, модната сцена е в доста бутиков мащаб. Има млади таланти в модата, които за жалост не разцъфват, липсват условия това да се случи. Има и таланти, които работят въпреки, а не заради наличието на такава сцена. Като цяло модата в България е такава, каквато може да бъде в България. Тя е логично следствие на цялата ни реалност.
За какво мечтае артист като теб, какви са желанията и целите ти за в бъдеще?
Желанията ми и целите ми са в развитие от много време, всъщност никога не съм стоял на едно място. Животът е училище, в същото време обстоятелствата, в които реализираме желанията, се сменят като времето. Трябва да си гъвкав. От три години голяма част от работата ми е свързана с онлайн списанието 12 magazine, проект, чийто татковци сме аз и Хубен Хубенов. Това е нов път, работа, свързана с много повече отговорности, ново училище. Радвам се, че мога да надграждам работата си и да реализирам цялостен контрол върху проектите, по които работя. Общо казано целта ми е да правя неща, които ме провокират, които не са ми скучни. Формата не е важна вече…
Кадри – 12Magazine.
Фотографи – Александър Осенски, Васил Германов, Диляна Флорентин.
