Днес ще ви представим една по-нестандартна страна на модата, благодарение на иновативната дизайнерка на бижута Пламена Владимирова, която създава с лекота нетипични за сферата аксесоари. Магията се случва с помощта на изцяло индустриални материали, за които може да прочетете повече в следващите редове.
Представи се пред читателите на Who are they? Коя е Пламена Владимирова?
Пламена е едно пораснало дете, което все още обича да шокира хората около себе си със странното си виждане за света. Мечтател от друга планета.
Откъде започна всичко и как би разказала твоята история с модата?
Откакто се помня, разправях, че ще стана дизайнер. Естествено това, като го чуеш от малко дете, си е равносилно на „ще стана балерина/космонавт“. Като дете на инженери, вечно си играех с диоди, амперметри, железарски клещи, ел. схеми и всякакви подобни неща. Беше ми адски интересно как се случват нещата. Като станах малко по-голяма, правех всевъзможни щуротии (от каквото ми попадне ) и ги носех като аксесоари.Общо взето, много обичах да съм различна… Може би най-сериозният ми моден „прощъпулник“ си остава дипломната ми работа преди четири години в НБУ. Тогава се научих да плета макраме (специфичен начин за заплитане на възли). Разработих 8 тоалета изцяло от индустриално макраме (макраме + инд. елементи). Беше скандално, защото никой не вярваше, че това ще става за обличане (дори и аз)… но мисля, че точно в този момент открих лек за моята ексцентричност, който по-късно се превърна и в моя работа.
Разкажи ни повече за пътя, през който трябваше да преминеш, за да започнеш професионално да се занимаваш с бижута и от колко време вече си в този бранш?
Пътят беше криволичещ и с много отбивки (смее се)! Както казах, като дете на инженери, не мисля, че дрехите са били нещото, което ме е интересувало толкова живо или инспирирало по някакъв начин. Но бижутата – там имаше нещо по-специално. Мисля, че майка ми е главен виновник за този афинитет. Тя е страхотна „glamour diva“, винаги със стилно бижу на всеки outfit. В интерес на истината, в момента, в който завърших, не мисля че напълно осъзнавах с какво се захващам. Знаех, че искам да е нещо различно, нестандартно… ново. Имах невероятната възможност първите ми сериозни работодатели в тази сфера (rush streetlife store) да ме научат на много неща и да видя много тънкости, които ме изградиха и като човек, и като дизайнер. И макар че правя бижута от доста отдавна, в бранша на „бижутерите“ съм някъде от около година. В която научих доста за работата както технично, така и чисто бизнес стратегии. Работя сама и всичко зависи от мен – това си е нож с две остриета, защото се научаваш да си много flexible и да работиш без почивки. Аз съм one-man-show: производство, продажби, идея, връзки с партньори, сайт и международни клиенти! Ама е забавно.
Знаем, че имаш собствен лейбъл под името Blackout label, каква е историята зад него? Каква идея си заложила да представя и към кого е насочена?
Blackout label се появи след доста „мотане и отлагане“ от моя страна. Просто мисля, че „той“ ме откри, а не аз него. Много ми се искаше „моето нещо“ да е нещо запомнящо се… като припадък, загуба на съзнание… нещо нетипично, но запомнящо се… за това и blackout. Основната идея на марката са индивидуалността и личният почерк… т.е. не се страхувай да разчупиш себе си или да покажеш нова версия на твоя Аз. Имам много „фанатично“ мислене, когато става въпрос за индивидуалност – вярвам, че всяко колие намира собственика си и затова никога не се изработва повече от една бройка от всеки артикул. Когато започнах лейбъла, си мислех, че имам определена таргет група от 18-35 годишни жени… за моя голяма изненада таргет групата в момента е 17-65 .. така че Blackout label e за всеки, който е себе си – no matter what!
Изборът на материал е най-фундаментален в изработването на бижута. На какъв тип материали си се доверила ти и защо?
Mатериалът е изцяло индустриален – въжета, гайки, дюбели, сезал, шестограми, кабели, свински опашки и още n на брой материали, на които дори не знам имената, но знам как изглеждат!
Наблюдатели сме на твоите нетипични бижута. Сподели ни повече от какво се вдъхновяваш и лесно ли си осъществяваш хрумванията?
Вдъхновението е навсякъде, най-вече в материала и в мъжете (смее се) ! Не знам, но някак си няма нищо по-вдъхновяващо от влюбения мъж и комплект гайки, болтчета и въжета, естествено не винаги е лесно с идеите и реализацията… не винаги е лесно и не винаги се получава това, което е в главата ми като краен продукт, но пък това си е предизвикателство.
Какво мислиш за българската модна индустрия? Има ли надежда, или твърде далеч сме от всякакъв тип развитие в тази сфера?
Модата в България се развива във все по-положителен и новаторски аспект, което много ме радва, защото все повече разчупва хорския мироглед! Мисля, че има още какво да се види занапред и се надявам на все повече иновации!
Какъв съвет би дала на хората, които искат да се занимават с мода у нас?
Бих ги посъветвала да не се плашат и да скачат смело. Да имат собствен стилов почерк, независимо колко неудобен може да е той от време на време! Също така, бъдете изключително любопитни за всичко, което се случва в световен план и бизнес ориентирани – готовият продукт не означава успех! Мислете мащабно!
Какви са плановете ти за в бъдеще? С какво мислиш да изненадаш последователите си?
Занапред се надявам да се развивам! Подготвям два проекта, които ще бъдат пуснати до месец (всичко зависи от моите физически сили). Проектите за сега са пълна тайна, но мога да издам, че ще са типично blackout стил! Така че stay tuned.
фотограф: Атакан Узун
грим: Александър Геров – Алекс
коса: Мони Симов /Mr.Snips
стил: Juan Carlos
асистент: Апостол Толев
модел: Ралица Inter Model’s
