Невена Николова: „С удоволствие плащам цената, защото обичам това, което правя“

nevena-london-cover

     Има една негласна максима, твърдяща невъзможността да успееш и да се докажеш по света, щом си българин, тъй като към теб ще има предразсъдъци. За да докажем, че тя съвсем не е вярна, ви запознаваме с невероятно талантливата и вдъхновяваща дизайнерка Невена НиколоваNEVENA London. Тя е завършила Езикова гимназия, след това и Скандинавска филология, знае 4 езика, а с мода се занимава професионално вече 15 години. Днес, освен бутика си в София, Невена притежава шоурум на 200 метра от най-известната със скъпите си бутици „Слоун Стрийт” в Лондон. Роклите ѝ са носени от актрисата и приятелка на брата на Кейт МидълтънДона Еър, Тамара Екълстоун – дъщеря на шефа на Формула 1, MTV водещата Лаура Уитмор, балетистката Маринела Нунез, актрисата и певица Мартин Маккатчен, актрисата Катрин Тайлдесли, дизайнерката Софи Херман, певицата Кейти Милуа и мн др. Най-скъпата рокля, която е излизала от бутика на дизайнерката, е на стойност 38 хиляди паунда, като тя е резултат от безброй часове ръчна работа, 5 различни вида дантела и хиляди перли и кристали.

Кога в теб се зароди любовта към модата и всичко красиво?

     Винаги съм казвала, че майка ми е причината и първопричината да заобичам модата. Тя е тази, която възпита любовта към всичко красиво в мен. Аз израснах по този начин, заобиколена от прекрасните неща, които тя твори. Майка ми винаги е подхранвала моето въображение, оформила е естетическия ми свят – както моя, така и на брат ми. В естетически план с него сме много еднакви. Трябва да ви кажа, че той е единственият мъж, на когото бих се доверила по отношение оценка. Има много точно око и здрав разум да прецени кое е хубаво и кое не. Хубаво е всеки да има един такъв човек до себе си, на когото да може да се довери на 100%, а ако той е част от семейството, още по-добре. Ситуацията ни е много ценна, но пък не е лесно да се живее в нея, защото имаме изключително много работа и съвсем малко лично пространство.

Как започна твоята кариера на дизайнер?

     Общо взето беше едно случайно струпване на случки, въпреки че аз смятам, че нищо не е случайно. Прекарах известно време, учейки в чужбина и когато се прибрах в България, се случи така, че помогнах на една позната да направи своя бизнес и правейки го, открих други, нови свои качества. Пътищата ни се разделиха, но аз бях взела решение за себе си, знаех какво искам да правя, какво искам от живота. Така през 2001 се роди NEVENA. Ако тогава обаче бях наясно как стоят нещата в бизнес средата, вероятно бих се уплашила и бих се отказала.

Защо избра да се развиваш извън България, какво не ти достигна тук?

     Много ще е грубо да кажа, че нещо не ми е достигнало, но ще бъда дръзка – не ми достига културата на хората, културата на обществото, нивото на душевност. Колкото малко на брой са големите души, толкова смазващо много на брой са тези без души. Положението в страната е неописуемо тъжно. Всички, които работим съзнателно и които ценим този начин на живот, го знаем и се сблъскваме с реалността отново и отново. Всеки следващ път, в който си идвам в България, виждам все по-грозна картина на отношенията между хората. Същевременно в много редки случаи обаче, виждам и диаметралната противоположност- в много малки групи хора виждаш едни толкова различни и красиви взаимоотношения, толкова висок професионализъм- там, където става дума за работа и толкова високи стойности, че се радваш, че си част от тези групи. Това е много рядко и самотата е огромна. Хората са ужасно самотни. Но аз все пак прекарах 12 години тук в България, след като се върнах от Норвегия – може би най-съзнателните години от живота си. Може би те трябваше да се случат на друго място. Но аз приемам нещата като закономерност, като много важен житейски опит, задължителна част от живота на всеки, за да можеш накрая да прецениш къде си щастлив, къде принадлежиш, какво те информира, какво те зарежда, какво те движи напред. Не знаех, че пак ще напусна България.

Какво е нивото на модната индустрия в страната ни?

     За съжаление не знам дали изобщо можем да кажем, че има модна индустрия. Индустрията предполага нещо солидно, сериозно, инфраструктурирано, организирано. Според мен при нас нито една индустрия не би могла да съществува, най-малко модната, поне на този етап. Има много хора със способности и талант, но те нито могат да пробият, нито да бъдат оценени, нито да бъдат ангажирани. В крайна сметка това се дължи и на факта, че няма потребление, за да бъдат ангажирани. За да има предлагане, трябва да има и търсене, а него го няма. Разбира се, че това се обуславя и от малката численост на страната, но не е само това. Занаятчийството изчезва, ръчният труд, хората не искат да произвеждат, а ръцете развиват мозъка. Трудът е много важен. Дори и производителите на големи марки не смятам, че се чувстват добре тук, изобщо не им е лесно. Те нямат нормален персонал… Но всичко се свежда до отделната личност, а тук хората са тъжни, неразбрани, не живеят добър живот.

Завършила си езикова гимназия, а след това и „Скандинавистика“. Доколко е важно образованието, за да се развива и израства един човек?

     За мен е изключително важно, но аз съм родена в академично семейство, отгледана съм от такива родители, които ценят образоваността. То не е задължително, за да може човек да израсне и да се развива. Естествено, че е много по-логична част от живота на успелия човек, но ако един човек е буден и общо взето грамотен, той намира сам как да се обогатява и развива. Разбира се, че някои неща трябва да се изучат задължително, но аз съм страшен противник на това човек да има дипломи, да бъде отличник, зубрач и никога да не може да използва дори най-малкото, което е научил, да не може да го приложи. Балансът между образованието и труда, комбиниран с находчивост, това дава резултат за успешен човек в живота, никога не е еднокомпонентно. Така че образование – да, но подходящото. Познавам деца, чиито родители са им предоставили страхотни възможности за развитие, дали са им невероятен старт в живота, но с времето те не търпят никакво развитие. Да, те имат голям отскок, но някои от тях не умеят да се развиват, не умеят да се борят, така че личността и характера на човек са много важни. Залогът за чисто здраве – физическо и психическо – е човек да прави това, което го развива, обогатява, доставя му удоволствие, което го разгръща и го кара да лети. Ако това може да бъде и професия – това е идеалната комбинация. При мен така се получи, но това, разбира се, си има и цена. С удоволствие плащам цената, защото аз обичам това, което правя.

Какво те вдъхновява, откъде черпиш нови и нови идеи?

     Много конкретни две неща – човек и материал. Много е важен човекът, за когото ще бъде ушита роклята, личността му, както и материалът, ако не се шие за някого конкретно. Когато видя един плат, абсолютно задължително е за мен пръстите ми да усетят всичките му характеристики, да знам как ще се държи, да си представя какво ще се получи от него, как да го развия и как да го комбинирам. Това са абсолютно конкретните неща, които ме вдъхновяват. Аз съм много практически изразен дизайнер и не обичам скици, не обичам фикция, работя с реалности и върху тези реалности въображението ми е много по-силно. Не харесвам абстрактното и минимализма, мога да ги оценя и призная, но не и да се вдъхновя. Човек има нужда задължително да бъде реалистичен, ако иска да създаде добър, достоен продукт и част от реализма е да работиш с конкретни дадености. Аз сънувам своите кройки, но това е различно. Сънят е нещо, което излиза от теб, той е жива част от теб, плод на подсъзнанието ти.

Кое е най-важното за ушиването на една рокля, кое е нещото, без което роклята не може?

     Конструкцията. Никакви естетически идеи нямат стойност, ако те не могат да бъдат защитени от практика, от практическа реализация. Това е най-важното, отново реализъм. Правилна преценка, правилен път, правилен алгоритъм и отговорно поведение към всичките тези съставки.

Кои са качествата, които са ти помогнали да постигнеш всичко, което си постигнала до момента?

     Воля, дисциплина, трудолюбие, постоянство. Аз съм много постоянна в това, което правя и когато реша нещо, го следвам много упорито. Никога не се захващам с неща, които не могат да ме грабнат. Предпочитам да не правя нищо, отколкото да се занимавам с нещо, което не ми харесва. Упорита съм само за каузите, които си струват за мен, само тези, в които вярвам.

Работите с доста сериозни клиенти, лесно ли се печели доверието и лоялността им?

     Последователна съм в поведението си и в отношенията си към тях и се надявам и те да изпитват доверието и лоялността , която аз изпитвам. Взаимно е. Всичко е взаимно. То е като ехо – всичко се връща към теб. Аз не мамя клиентите си, не им казвам неща, които не са истина, внимателната и деликатна искреност и правилният подход са ключови в отношенията с хората. Не е важно дали ще кажеш нещо, а по какъв начин. Винаги има правилен начин. Страшен психологизъм има в това да поднесеш нещата по правилен начин и по правилно време. В началото беше словото…

Какви са бъдещите планове на Невена Николова? Мислиш ли да се върнеш в България?

     За съжаление не мисля, напротив. Винаги ще се връщам в България и винаги ще подкрепям стойностните хора тук, както и винаги ще бъда лоялна към клиентите си, но колкото и грубо да звучи, не го чувствам мой дом. Истината понякога звучи грубо, но пък тя си е истина и всички я знаем, а как я обличаме и как я разказваме е друг въпрос. Но трябва да се знае, че доброто винаги съществува, не е само мрачното, просто в България има огромен дисбаланс между двете неща.

Елена Николова

Елена е завършила Езикова гимназия, в момента следва в УНСС, но „сухите” икономически теории не са в състояние да попречат на нейните страст и влечение към всичко красиво около нея, на което отделя огромно внимание. Любовта, с която дарява домашните си любимци, я зарежда и вдъхновява. Тя е свежа, отговорна и много амбициозна.