„ Кои са те? “ е въпросът, върху който е изградена концепцията на нашия сайт. За да дадем отговор на този въпрос, питаме и Вас – Кой е Любомир Стойков?
Според някои прозвища, които са ми давани през годините, аз съм „Любо Усмивката”, „Мистър Профи”, „Мистър Търпение” и „Професора”. А според реалната фактология – журналист, университетски преподавател, медиен, моден и ПР експерт… Бих се характеризирал също като човек, за когото пътят към съвършенството аксиоматично минава през мъдростта и духовното възвисяване.
Много хора Ви познават и знаят за Вас, но едва ли са мнозина тези, на които е известно как се роди любовта Ви към модата. Бихте ли ни разказали малко повече за това?
Когато бях студент, модата ме привлече със своята мистичност, трансформация и красота. Към това не мога да не добавя и магнетичната женска красота, и модерния стил. Всичко започна след като моят велик ментор проф. Иван Славов – най-големият изследовател на кича у нас, ме покани да се включа в негов проект и ми възложи да направя секцията за модната безвкусица. Това бе необходимо за изложбата за кича, която той подготвяше в Дома на хумора и сатирата в Габрово през 1977 или 1978 година. Анализирайки пошлото и грозното в облеклото, бързо стигнах до извода, че аз самият знам твърде малко за модата като феномен, култура, комуникация, дизайн и инструмент за разхубавяване. Започнах да се самообразовам, да правя проучвания, да пиша по тази тема, докато се стигна до първата ми книга „Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата”, която излезе през 1982 години в огромния и тогава, и сега тираж от 60 000 копия (тиражът беше сформиран на база заявки от книжарниците от цялата страна). Първите ми журналистически изяви като моден журналист бяха във в. „Студентска трибуна”, и в най-популярните за времето си модни и лайфстайл издания – сп.”Лада” (където бях редовен автор) и сп. „Божур” (където бях член на редколегията).
Бихме искали да Ви върнем назад във времето, когато бяхте телевизионен водещ на култовото предаване „От игла до конец“. Какво си спомняте от тези времена?
Категорично смятам, че телевизионното шоу за мода и стил „От игла до конец” и днес е ненадминато в много отношения и най-вече в това, че по един високо професионален начин направи панорама на световния моден дизайн, появявайки се дори преди най-популярният моден канал Фешън ТВ. Цел на предаването бе да представя някои от най-забележителните събития от света на световната и българската модна сцена, да анализира и коментира динамиката в областта на съвременния моден дизайн, да запознава публиката с постиженията на световни и български модни дизайнери, фотографи, коафьори, гримьори, топмодели и пр. През изминалите години зрителите на „От игла до конец“ успяха да видят специално заснетите за тях традиционни изложения „Прет-а-порте Париж“ и „Прет-а-порте де лукс“ във френската столица, Лондонската седмица на модата, Международния конкурс за наградите на „Смирноф“ в Кейптаун, Южна Африка (1995); в Торонто, Канада (1996) и в Лондон, Великобритания (1997). Излъчени бяха и четирисерийните филми „Американски стил`98“ и „Американска мода 2001“ , заснети в Ню Йорк съответно през 1998 и 2001 години, двусерийният филм „Бети Баркли„, заснет в Хайделберг през 1998 година и др. Предаването е продължение на друг телевизионен проект – първото в България телевизионно шоу за мода – „Блясък” по БНТ, на което създадох концепцията и бях първият автор и водещ (разбира се заедно с чудесен екип от колеги професионалисти). Благодарение на „От игла до конец” българската телевизионна аудитория за пръв път се срещна с такива асове на световната мода като Юбер дьо Живанши и Оскар де ла Рента, Александър Маккуин и Филип Трейси, Кензо и Нино Черути, Оливие Лапидюс и Соня Рикел, Емануел Унгаро и Кармен Карвен и др. Излъчени бяха мои интервюта и филми с над 50 световни знаменитости от модата, киното, поп музиката и шоубизнеса, между които Клаудия Кардинале, Ивана Тръмп, Естер Канядас, Елизабет Хърли, Алек Уек, Изабела Скорупко, Силви Вартан, Анук Еме, Бой Джордж, Браян Фери, Майкъл Медсън и Стивън Болдуин, и много други. „От игла до конец” е носител на много национални и интернационални награди за телевизионна журналистика, сред които призовете на „Лауда Ер” и „Бритиш Еруейз”. По време на своето съществуване шоуто е едно от най-популярните предавания на Нова телевизия с един от най-високите рейтинги. Освен в България, телевизионното шоу за стил се радва на популярност в Сърбия, Македония, Гърция и др. съседни страни.
Носител сте на множество награди, завоювал сте редица отличия, автор сте на не малко книги, но коя е вашата най-голямата победа ?
В живота си всеки човек има върхове и спадове, победи и поражения. Трудно ми е да кажа коя е най-голямата ми победа – дали това, че станах професор и че съм обучил над 2000 студенти, дипломанти и докторанти по журналистика, мода и ПР или пък че съм допринесъл с нещичко за издигането на вкуса и културата на българите? Неудобно е да говориш за себе си и за своите постижения… Просто може би става дума за постигане на големите цели, за това да бъдеш точният човек на точното място за точната работа… За мен победа е, че съм жив и верен на себе си… За мен победа е, че не съм се поддавал на ефимерни изкушения за бърза кариера и за високи постове, а съм запазил своята творческа и личностна автономия и независимост, отдавайки енергия на интелектуалното и професионалното си призвания…
Споменахте, че сте обучили хиляди студенти по журналистика и моден дизайн. Кои от тях вече са известни и успяха ли да надминат своя учител?
Най-отдавна – вече 35 години – преподавам по журналистика в СУ „Св.Климент Охридски”, а по-късно и в УНСС. Дай Боже да са ме надминали! Добрият ученик трябва да надмине своя учител (но преди това, разбира се, трябва да го настигне!), а добрият учител е логично да се гордее с това. Много от моите студенти днес са авторитетни водещи и комуникатори от телевизионния екран, успешно ръководят печатни и електронни медии, ПР и рекламни агенции. Списъкът е дълъг, но ще си позволя да спомена някои от тях: телевизионните водещи Лиляна Боянова, Люба Ризова, Миглена Ангелова, Евгения Атанасова, Наталия Симеонова, както и утвърдените журналисти Весислава Антонова ( в.”Капитал”), Райна Йотова ( Дарик радио) и др. Радвам се, че съм преподавал и на такива колеги, които станаха водещи имена в пиара, рекламата и рекламния бизнес като Александър Дурчев, Мария Гергова, Юлия Атанасова, Теодора Тенчева, Камен Кирилов, Силвия Тодорова, Мануела Тотева и др. От моите бивши студенти и дипломанти по журналистика главни редактори днес са: Мария Георгиева (сп. ”Ел България”), Милена Попова (сп. „Ева”), Борислав Зюмбюлев („24 часа”), Славяна Манолова (в. ”Жълт Труд”), Ана Клисарска (сп.”Жената днес”), Антон Стефанов („Love style”), Кристиана Кръстева (сп.”Блясък”), Кристина Патрашкова (в. ”Галерия”), Любен Дилов – син („Еуропео”), Стоян Сираков (в. Новинар) и др. Тук искам без никаква излишна лирика и патос да им кажа още веднъж: „Гордея се с вас и ви обичам!”…
Кое е интервюто на живота Ви?
Срещал съм се и съм разговарял с много звезди от целия свят, с повечето от които за първи път за българските медии, като Пиер Карден, Пако Рабан, Лойд Клайн, Александър Маккуин, Емануел Унгаро, Оскар де ла Рента, Юбер дьо Живанши, Нино Черути, Соня Рикел, Ивана Тръмп, Естер Канядас, Бетси Джонсън, Жан-Пол Готие, Бил Блас, Стивън Болдуин, Майкъл Медсън, Елизабет Хърли, Анук Еме, Клаудия Кардинале, Кензо, Кожи Татсуно, Оливие Лапидюс, Санто Версаче, Джована Ферагамо, Лучано Бенетон, Бой Джордж, Брайън Фери, Изабела Скорупко, Сириел Клер, Алек Уек, Ники и Парис Хилтън и др. Всяко интервю е било уникално по своему и е оставило ярка следа в душата ми. Но все пак няколко са интервютата, които са ме ентусиазирали максимално, обогатявали неимоверно и, които приемам като шанс, даден ми от Господ и съдбата. Това са интервютата ми с Пако Рабан, Пиер Карден, Юбер дьо Живанши и Александър Маккуин. Благодарен съм им, че са ме допуснали толкова близо до себе си, като всъщност по този начин те са допуснали до професионалния и личния си свят цялата моя аудитория – зрители, читатели, слушатели.
Кой е най-ценният урок, който научихте през годините?
Давай повече, отколкото получаваш и винаги ще бъдеш богат и щастлив!
Свидетел сте на всичко случващо се в областта на модата през последните няколко десетилетия, както у нас така и в глобален мащаб. Можем ли според Вас, спокойно да съотнесем към модната сфера думите „И ний сме дали нещо на света“ ?
Една от постоянните ми цели е да отстоявам значението и ценността на българския моден дизайн, да търся българската следа в световната мода. Получавам алергия, когато чувам млади, нафукани и самозвани „специалисти” да омаловажават постиженията и ролята на българските модни творци с презрителните и снобски фрази: „Каква мода в България?”, „Няма българска мода!” и пр. негативизми и нихилизми. Изпитвам истинско удовлетворение, че мога да им „натрия носа” с конкретни факти и доказателства за световни постижения на наши дизайнери, гримьори, фотографи и пр. Тук мога да напиша предостатъчно за тези успехи през десетилетията, но ще се задоволя само с посочването на малка част от нашите модни отличници през последните години. Новата генерация български дизайнери през втората декада на ХХІ век е успешно представена от такива талантливи млади модни творци, като Николай Божилов, Ина Асса, Мария и Симеон Късметски, Петър Петров, Светослав Колчагов, Владимир Каралеев, Иван Донев, Мария Дойчинова, Бипоне, Антония Йорданова, Христина Ангелова и др. С какво са характерни професионалните им и творчески постижения? Един от най-значимите задгранични успехи е на българския студент по мода от НХА Николай Божилов (гордея се, че той ми е бил студент), който през 2010 година спечели първото място в Лондон на световния младежки конкурс Triumph Inspiration Award със своя модел „Морфология„. Ина Асса пък последователно е асистент дизайнер в модна къща Paco Rabanne, асистент дизайнер във Francesko Smalto и дизайнер на аксесоари в империята Givenchy в Париж (днес отговаря за стайлинга в БНТ1). Мария и Симеон Късметски, които живеят и творят в САЩ, имат привилегията да обличат не кого да е, а самите Мадона и Бионсе. Живеещият във Виена Петър Петров комбинира елегантната и уличната мода в един наистина модерен микс и се радва на сериозни почитатели от Англия, Германия, Франция, Хонконг, Корея и др. Светослав Колчагов също е сред най-успелите ни дизайнери, работещи в Англия за Александър Маккуин и Вивиън Уестууд (той е в екипа й, изработил сватбената рокля на Сара Джесика Паркър във филма „Сексът и градът”), а от 2013 година твори и за марката „Колчагов – Барба”. Владимир Каралеев вече няколко поредни години се откроява с изчистената линия на минималистичните си и концептуални колекции на Берлинската седмица на модата. Иван Донев пък е майстор в ръчната обработка на облеклото и създава висша мода за прочути италиански персони като регистрира големия си успех през 2013 година, когато в Рим получи наградата за висша мода. Не бива да пропускаме и една от най-изобретателните и иновативни модни дизайнерки доц.д-р Мариела Гемишева (гордея се, че тя ми е била докторант), чийто проект през 2013 година се увенча с международна арт награда за съвременно изкуство. Високото признание дизайнерката получи с проекта си „MULTI ME” от 2012 година, който представлява моден пърформънс-експеримент и включва модна колекция от седем еднакви силуета на театрална сцена в седем едновременно-индивидуални танца. Отличието и възможност да представи проекта на световна сцена, Мариела Гемишева получава от Carnegie Mellon University School of Drama in 5000 Forbes Avenue, Pittsburgh, PA в САЩ. Програмата включваше срещи с международни артисти и мениджъри в сферата на съвременните изкуства, дискусии, посещения на актуални експозиции в музеи, галерии, театри в Ню Йорк. Важен момент бе пребиваването на дизайнерката в институцията-домакин, където се осъществи арт проектът в рамките на пет седмици.
Специално трябва да се отбележи постигнатото от концептуалната дизайнерка Мария Дойчинова („Дойчинофф”), завършила през 2003 година Академията за приложни изкуства във Виена (в класа на проф. Раф Симънс, който пък на свой ред беше главен дизайнер на „Кристиан Диор”). За известно време тя е под влиянието на други свои учители в Академията – холандските дизайнери Виктор и Ролф. През 2004 година тя е одобрена за асистент на Вероник Лерой (Франция), а по-късно успешно стажува при двама от най- добрите дизайнери в света – Хюсеин Чалаян и Ролан Муре, работейки в екипите им за създаването на колекциите есен-зима 2006-2007. Участвала е в изработката на облекла на световни знаменитости, сред които и Боно от “Ю Ту”, а днес работи успешно в Австрия, Франция и др. Сред завоювалите най-голямо модно признание са и Ливия Стоянова и Ясен Самуилов, които са във водещия дизайнерски екип на къщата за висша мода “Он орату вю” (в Париж)…
Каква е вашата оценка на българската модна индустрия?
Висока, много висока. Наши производители на облекла шият за целия свят (ишлемето не е обидна дума!) и участват в най-големите модни изложения в Париж, Милано, Дюселдорф, Франкфурт и т.н. Те работят с най-нови и модерни технологии и са безкомпромисни към качеството на платовете. Това е констатация, която е валидна за такива мощни индустриални структури като „Агресия” (два пъти носител на Златна игла на Академията за мода), „Десизо Монни”, „Ричмарт” (носител на Златна игла на Академията за мода), „Андрюс” (носител на Златна игла на Академията за мода), „Жени стил”, „Батибалено”, „Романтика фешън”, „Ролман” и редица още други. Доказателство за най-високото им промишлено и технологично ниво е и това, че много от тях работят за такива световни брандове като „Армани”, „Пиер Карден”, „Черути”, „Хуго Бос”, „Лакост” и много други.
Какво бихте казали на младите хора, занимаващи се с мода в България?
Вярвам във вас и в успешното ви бъдеще! Работете смело и последователно, с любов и страст, компетентно и всеотдайно и – нещо много важно – творете с максимална фантазия. Разширявайте кръгозора на вашите инспирации и помнете, че вдъхновението в модния дизайн е живителният озон, без който не може да си представим качествената динамика в модата, нейните оригинални трансформации и естетическата й виталност…
Фотографии:
1. Любомир Стойков
Фото: Александър Нишков
2.Любомир Стойков с граф Юбер дьо Живанши в Париж
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
3. Любомир Стойков с Лучано Бенетон в София.
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
4. Любомир Стойков с Жан Пол Готие в Париж.
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
5. Любомир Стойков с Александър Маккуин в Лондон.
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
6. Любомир Стойков с Ники и Парис Хилтън в Ню Йорк
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
7. Любомир Стойков с Ивана Тръмп в Ню Йорк
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
8. Любомир Стойков с Елизабет Хърли в Ню Йорк
Фото: Личен архив на Любомир Стойков
9. проф. Любомир Стойков със свои студенти
