Победителката във VOGUE & MUUSE Young Vision Award 2014 – българката Красимира Иванова-Стойнева

krasimira-ivanova

Дизайн: Красимира Иванова-Стойнева
Фотограф: Eric Marillier Photography

***
Тя дава своето първо интервю за българска медия. Коя е Красимира Иванова-Стойнева и защо тепърва ще чуваме името ѝ, вижте ексклузивно – само в Who Are They!
***

Би ли се представила на читателите на Who Are They? Как изглеждат твоите два образа – този, който виждат медиите и този, който познаваш ти самата?

Казвам се Красимира Иванова-Стойнева и съм от Пловдив. През 2003 година пристигнах в Лондон с идеята да уча моден дизайн в една от големите модни столици и оттогава живея на Острова. Отне ми доста време, докато това стане възможно и през 2014 година, след 4 години учене, шиене и много липса на сън, завърших Моден дизайн в University of East London. Завършващата ми колекция Future Queens беше избрана да открие ревюто на университета на Graduate Fashion Week, а това е голям успех, тъй като от всички колеги, които са много, всеки университет избира само 20, които да го представят.

Моите два образа – дръзка, позитивна (даже прекалено), креативна, самоуверена и неуморна (смее се). Образът, който аз познавам, е на една голяма мечтателка, съпруга и майка на две прекрасни деца, която смята, че няма невъзможни неща. Трябва само да поискаш нещо и да не спираш да го търсиш. Колкото и невъзможно да ти се струва нещо, невъзможни неща, все пак, няма…

Как се роди връзката ти с модата? Кой момент от твоя живот се оказа „искрата”, която запали любовта ти към дрехите и дизайна?

Баба, баба 2, дядо, Fashion TV, една забранена машина Singer и най-вече мама… Уточнявам, че и двете ми баби като малка са ме взимали с тях в цеховете, където са работили като шивачки. Дядо ми, от своя страна, беше доста известен шивач и крояч, от когото съм запомнила: „Три пъти мери, един път режи”. Той работеше от вкъщи и още пазим старата машина.

Fashion TV се излъчваше във всяко кафене, в което съм ходила по онова време. Машината Singer на майка, с която тя шиеше доста частни поръчки и не ми беше позволено да пипам (трябваше да изчакам всички да заспят, за да мога да си ушия тайно нещо за петък или събота вечер). Майка ми знае всичко, свързано с дрехите и тя е моето вдъхновение и до сега. Иначе съм завършила Средно художествено училище за сценични кадри, където специалността ми беше Грим и перуки, на която намерих приложение в колекцията си Future Queens.

Победител си в конкурса VOGUE & MUUSE Young Vision Award 2014, поздравления! Разкажи ни повече за самия конкурс, както и за своето участие. Какво, според теб, ти помогна да спечелиш първото място?

Да, както и много други дизайнери, участвах със собствена колекция в състезанието VOGUE & MUUSE Young Vision Award 2014. То се състоя в няколко кръга, като в първия, ако не се лъжа, редакторите избират 150 дизайнери, класиращи се за състезанието. Втори кръг представлява едно неуморно гласуване, в което трябва да опиташ да събереш, колкото се може повече гласове, тъй като само първите 50 продължават напред. И след това вече е селектирането от теси 50, в което главният моден редактор на Vogue и редакторът на Vogue таланти ме избраха за победител в конкурса.

Това, което ми помогна да спечеля, е малко дръзкост в комбинирането на принтове – колекцията е доста цветна и ярка. Също така и комбинацията между различни материи и многото синтетична коса, която е това, което прави колекцията по-различна. Спечелването ми даде възможност да направя нова колекция веднага след завършването си, която в най-скоро време ще се появи по магазините и вече нямам търпение за това. Бих казала, че изживявам мечтата на всеки един дизайнер, който току-що е завършил.

Какво мислиш за модната индустрия у нас? Съществува ли тя в адекватния смисъл на думата и от какво още се нуждае?

Интересен въпрос! Мисля, че индустрията или поне известен брой хора в нея се опитват да я развият. Изскача от тук, от там по нещо интересно, но възможностите определено не са много. Има доста успели дизайнери, но не много хора са чували за тях. Имах възможността да се запозная и разговарям с бъдещи млади таланти, а те определено не са малко, но те трудно виждат перспектива в България, което е тъжно. Какво е нужно на тази индустрия от много повече медиен интерес, много повече шум, повече подкрепа от вече утвърдени дизайнери и много повече информация за различните възможности, ако решиш да се развиваш в тази насока. Със сигурност трябва да се организират спонсорски програми, в които да се подкрепят младите таланти, да им се даде шанс да се развиват.

Какво ти предстои от тук нататък? За какво мечтаеш сега? Знаем за желанието ти да работиш за брандове като Givenchy, Christopher Kane и Stella McCartney – това ли са дългосрочните ти цели?

От тук нататък следва още повече работа. Вече работя върху своята марка, уебсайт, нова колекция и всичко това много скоро се надявам да е реалност. Все още се радвам на голям интерес към последната си колекция и това ми дава повече стимул да се опитам да създам нещо свое, което определя и мечтата ми в дългосрочен план – да построя своя модна империя и да я развивам от България.

Как би насърчила младите артисти?

Да не спират да мечтаят и да не се отказват лесно, вече има толкова много информация, достъпна до всички. Рано или късно и в България ще имаме същия шанс, какъвто имаме в чужбина, но за това трябва всички да повярваме малко повече в себе си, своите способности, но и да работим здраво в тази насока.

WAT

WAT е проект, посветен на българските модни артисти. Основната му цел е да информира обществото за техните творчески успехи и постижения.