Коя е тя ? Иванка Христова – „едно обикновено момиче с големи мечти и амбиции“

ivanka-hristova-cover

     „Обикновено“ младо момиче с необикновен талант, големи амбиции и мечти, което не се страхува от трудностите, но с много любов и труд успява да ги преодолява. Повече от 10 години живее и учи в Лондон, където творческите успехи и изяви не спират, не спира и интересът към работата ѝ. British Vogue, Vogue Italia (September Issue), Disorder Magazine, iMute са само част от изданията, публикували нейни творения.

Имаме традиция винаги да започваме с един и същ въпрос. Затова и първата ни питанка към теб е: Коя е Иванка Христова?

     Иванка Христова ли? Аз съм Иванка Христова! Едно обикновено момиче с големи мечти и амбиции.

Още на 15-годишна възраст си усетила, че модата е твоето призвание. Как на такава крехка възраст успя да се ориентираш и да откриеш своето поприще?

     От много малка имах интерес към модата. Като всяко едно малко момиченце обичах да шия дрешки за куклите си и да ги преобличам. Когато бях на 6, моята баба ме научи как да плета и бродирам, спомням си, че ми беше много интересно и прекарвах голямо време с нея, учейки се на интересни техники на плетене и с една, и с две куки. Даже си спомням, че си плетях търлъчки и шушонки. Винаги съм имала голям интерес към сценичното изкуство и костюмите. Докато живеех в България, бях художествена гимнастичка и танците бяха моята втора страст. След като се преместих във Великобритания с родителите си, продължих да се занимавам с танци, рисуване и класове по шиене в училище. Когато станах на 15, дойде време за GCSE’s и тогава трябваше да избирам по коя пътека да поема: танците или модата? Тогава, без да се замисля, избрах модата. Тогава започнах да се занимавам по-сериозно и да изучавам модата, не само да ѝ се възхищавам. Родителите ми винаги ме подкрепяха във всяко мое решение за бъдещето ми и ме насърчаваха да правя това, което обичам. След gcse’s продължих към A Levels, Колеж и Университет. Винаги съм била много амбициозна и целенасочена и мисля, че това ме накара да продължа. Няма да ви лъжа, МНОГО беше трудно, много пот, сълзи и безкрайно много нощи прекарвах в шиене, кроене, принт дизайн , Photoshop, InDesign, Illustrator и т.н., но всяка една минута си заслужаваше. И ако трябва пак да избирам, с удоволствие ще тръгна пак по същата пътека.

Преди няколко месеца завърши моден дизайн в University оf East London. Какво ти даде образованието там? И защо Лондон, а не някоя друга модна столица?

     University Of East London ме научи, че не трябва да се поддаваш на чуждото мнение и манипулация, всеки, който се занимава с изкуство, е сам за себе си и никой никога няма да му помогне. Намерих страхотни приятели и хора, които ме промениха в добра насока. И най-важното, което научих, бе, че за да постигнеш нещо, трябва да се бориш с всички сили и да не се отказваш от това, което обичаш. Иначе Лондон е моят дом от повече от 10 години. По-голямата част от съзнателния си живот прекарах тук и за мен тук е моето място за развитие. За съжаление, България за мен е само Holiday Destination. Не мисля, че имам голям шанс за развитие като Coture Designer. Мечтая един ден да отида в New York, но това ще го мисля за в бъдеще, за сега оставам тук.

Разкажи ни повече за Graduate Fashion Week и най-вече за твоето участие в нея.

     Graduate Fashion Week беше една цел, която успях да постигна с много труд. Още със започването на колекцията, GFW беше фикс идея за мен. До последно имах лошото предчувствие, че няма да успея и продължавах да работя по колекцията и портфолиото си още и още, и още. Влизането в GFW е доста трудно, минава се през няколко селективни панела, които жестоко критикуват работата ти, но успях и показах колекцията си там. Много съм щастлива че успях, GFW е мащабна платформа за изява за всеки един млад дизайнер, която ми даде възможност да направя страхотни контакти за бъдещи проекти. След шоуто получих предложения за работа и колаборации, фотосесии и публикации. Много се гордея съд себе си (както и родителите, и приятелите ми), защото успях да постигна една от многото си мечти.

Към настоящия момент работиш като студио мениджър.Как се озова на този пост и в какво се изразява работата ти?

     Да, работя като студио мениджър за Tomasz Starzewski. Супер случайно стана всичко. Бях още в първата си година в университета и се опитвах да си намеря placement или work experience в някой Fashion House. И тогава супер случайно майка ми ми каза, че един от нейните клиенти (тя е фризьорка), търси студио асистент, защото тяхната асистентка е напуснала внезапно. Аз без да се замисля, направо предложих аз да отида. Започнах в студиото още следващата седмица и останах за няколко седмици, докато имаха нужда от мен. Няколко месеца след това ми се обадиха, че имало свободна позиция, много ме харесали и искат да работя с тях и така започнах да работя постоянно като резач. Няколко месеца след това Том ми предложи мениджър позицията. Работата ми съдържа много сериозни отговорности и практика, но просто обожавам всеки един ден в студиото, независимо колко е натоварено. Имаме малък team от шивачки и кроячи, които са изцяло под мое ръководство. Занимавам се с поръчки, продукцията, заявки за бродерии от Индия, и т.н. В момента участвам в създаването на колекцията за следващит сезон, 2016, като съдействам критично на важни решения спрямо дизайна и бродерийни орнаменти. Като цяло, работата ми е доста натоварена и изисква висока концентрация и отговорност, но същевременно обожавам всяка минута в студиото.

И като заговорихме за колеции, не можем да не попитаме и за твоята собствена, която е била снимана в редица модни списания, някои от които British Vogue, Vogue Italia (September Issue), Disorder Magazine, iMute и др. Сподели няколко думи за нея и за това на какво се дължи, според теб, този голям успех?

     Моята колекция е вдъхновена от много идеи, събрани в едно. Комбинация от графичен принт и различни техники на ръчна бродерия и големи силуети. Още в началото на дизайн процеса исках да добавя български мотиви. Първоначално започнах с изоставени помещения и красотата на разрушението, оттам започнах да мисля за духовното присъствие в тях и ритуалите, и традициите, които все още се практикуват като прогонване на духовното присъствие. Тогава се насочих към българските ритуали и традиции, именно кукерите и значението на традицията. С теченние на времето успях да комбинирам силния силует, тежките накити и чанове от кукерските маскаради, ярките цветове и текстури на изоставените места и сгради. Не много хора разбират връзката между двете концепции, но за мен те са близко свързани. Колекцията говори доста за себе си, комбинация от мой принт, силни и фрапиращи цветове, изпълнени силуети и преувеличена манипулация на бродерията. Успех? Лично не мисля, че е много голям успех, приемам го по-скоро като началото на нещо много вълнуващо. GFW много ми помогна, след края на шоуто имах много предложения за работа, съвместни проекти, фотосесии и това доведе до голям интерес към колекцията ми. Преди шоуто имах сравнително по малко публикации, даже почти никакви. Huff Post Magazine публикуваха снимки от фотосесията и дребни неща като Instagram споделяния и т.н. Общо взето, повечето публикации и съвместни работи се дължат на Graduate Fashion Week.

Какви са плановете ти за напред? Ще развиваш ли свой бранд, или на този етап длъжността, която заемаш, ти носи достатъчно удовлетворение?

     За момента съм си дала няколко месечна почивка. Ще продължа с работата си, докато реша какво да правя. Като цяло се чувствам изтощена, което ме кара да се чувствам все едно съм в творческа дупка. Планирам да започна да работя по нова колекция на есен, когато съм отпочинала и готова за нови идеи и проекти. Иначе да, искам собствен бранд, но всичко става с време и опит. Все пак съм на 23 години само и както казва баща ми „Има още много фурни с хляб, които трябва да изям„.

WAT

WAT е проект, посветен на българските модни артисти. Основната му цел е да информира обществото за техните творчески успехи и постижения.