Кой е той? Хубен Хубенов: за амбициите, позитивното мислене и безкрайните уроци, на които се учим

huben-hubenov-cover

     Имам уговорена среща с един доказал се млад и талантлив стилист, който бе изключително мил да отдели време за мен в натоварения си график. Той прие амбициозно това интервю, подходи с изключителен професионализъм и същевременно съвсем приятелски и сериозно към каузата ни. #КОЙЕТОЙ? Хубен Хубенов e един безкрайно усмихнат, забавен и земен човек, който не се определя като стилист, а като човек, който твори чрез дрехи и оставя визиите му да говорят вместо него. Седнахме в едно столично заведение да поговорим и да се опитаме да разрешим взаимно не толкова лесното уравнение „Мода + България = 12?“

В духа на нашата медия „ КОИ СА ТЕ“ искам да те попитам – Кой е Хубен Хубенов като човек, който стои зад многобройни успешни визии и Хубен, който близките виждат в ежедневието?

     До голяма степен се старая да е един и същ. „КОЙ“ е много нашумял въпрос (смее се), но според мен сме различни в различните етапи на живота си, чак накрая разбираме кой кой е. Иначе съм абсолютно нормален човек с нормалните проблеми, радости и т.н. Това, което изглежда по-различно, е самата ми професия, въпреки че професия е пресилено понятие. Кой съм… Аз съм Хубен. Естествено, че с близките съм по-близък, отколкото с не толкова близките, но това е нормално.
     Всъщност аз се старая много да не ме виждат като образ, а като послание, така или иначе нашата работа на стилисти, гримьори и т.н. е повече задкулисна и говори сама за себе си. Нямам амбицията да съм публично известен. Сайта, който правим със Слав, също е част от това кой съм. Опитвам се да съм максимално отворен към всеки, който комуникира с мен, опитвам се да вляза в обувките на всеки, доколкото ми е възможно, а това е приложимо към близки, работни и всякакви контакти.

Кога за първи път се запозна с модата и какво те мотивира да се занимаваш с нея, за да стигнеш до това професионално ниво, на което си днес?

     Това с мотивацията е много хубав въпрос! (смее се). Запознахме се много отдавна, първоначално безспорно благодарение на стила на майка ми. След това другото дойде по някакъв много естествен начин, защото разглеждам модата като само един компонент от една много по-голяма културна картинка, към която имам изключителен интерес. Любопитно ми е да живея спрямо някакви си мои разбирания за естетика, красота, смисъл и т.н.

А кога си започнал да се занимаваш с мода?

     В тийнейджърството си започнах по-активно да се вълнувам от това как се обличам, какво са стиловете, визуалните маркери, какви са различните компоненти в облеклото и започна да ми става все по-привлекателно да се занимавам професионално някой ден с мода. Много бързо разбрах, че не ставам за конструктор, или шивач, именно защото разглеждам модата като част от голямата картина, но в същото време се бях амбицирал да се развивам в тази посока и постепенно си намерих пътя. Впоследствие, няколко години се занимавах с ритейл – от продаване, през управление, до buying, визуален мърчандайз и витринен дизайн, което пък по някакъв съвсем естествен начин ме доведе до стайлинга. И след някои щастливи стечения на обстоятелствата, Вселената ме запозна с правилните хора, които видяха в мен нещо ценно. В случая визирам основно Добри Киряков, на когото асистирах в началото, и от когото наистина научих много, както и Слав, без когото една огромна част от живота ми нямаше да е изобщо възможна. Любопитно е, че много рано се случи приключението с модното ми редакторстване на списание Мода (което тогава беше в коренно различни ръце, с коренно различен смисъл). Постфактум осъзнавам колко рано сигурно ми е било за подобно начинание, но нещата, които научих там – от прекрасните хора, с които работихме, както и от самата методика на работа… Наистина съм благодарен за възможността за този опит. Общо взето, чрез горепосочените събития, чрез късмет и разбира се “оставайки верен на себе си” съм се превърнал в личността, която съм днес. Защото в крайна сметка, всеки един от нас, работещ в тази сфера в България и по света основното, което продава, е вкуса си.

Какво означава да си стилист в днешно време и в България? Предизвикателство ли е за теб да практикуваш тази професия и как протича един твой работен ден?

     Отдавна вече не е предизвикателство. Предизвикателство може да бъдат конкретни проекти, но тогава основно предизвиквам сам себе си.
     Нека обаче сме наясно – стайлингът е само едно от нещата, които правя и макар да е процентно повече от другите неща, с които се занимавам (и изкарвам пари) в този конкретен момент, аз отказвам да се дефинирам само чрез тази дейност, да се дефинирам като “стилист”, или като каквото и да било друго. Етикетите, като цяло, според мен трябва да останат в миналото.
     Иначе, “стилист в България”, или по-скоро “стилист в София”, нека не се лъжем, че има “моден бизнес “ извън столицата, означава да работиш с една структура, която не е измислена, за да обслужва стайлинга или креативната страна на модната индустрия, а е създадена да обслужва само консуматора. Стайлинга в чистата си форма има конкретен тип отношение със самата мода, с която работим, който тук е доста сменен, а това само по себе си е достатъчно предизвикателство. Трудното в нашата “професия” е, че ние работим директно със стока на ритейлъра, която позволява креативна свобода до определени рамки. Това налага своите ограничения и чисто физически усилия, защото всъщност нашата работа в много голяма част от времето се изразява в обикаляне на магазини и носене на пликове с дрехи, обувки, аксесоари… Мисля, че много хора, преди да се захванат с това нещо стайлинга, не осъзнават, че ги чака. Парадоксално е – в един момент си някакъв човек, който се разхожда с някакви гигантски пликове по улиците, хората те гледат лошо, защото “ей, как е напазарувал тоя, пък ни и пречи на тротоара”. А ние всъщност сме на работа.

Според теб българите как описват тази професия?

     Според мен по-голямата част от българите си нямат абсолютно никаква идея какво е стайлинг, какво е дизайн, мода, или всички тези различни сами по себе си понятия и това често е проблем. Особено когато тази липса на разбиране се случва в професионална среда, например когато имаш клиент, който не знае какво всъщност правиш, как и защо го правиш и каква е твоята част от работния процес.

А как протича един твой работен ден ?

     Всеки път различно. (смее се) Това е странното от по-горе – при мен работният ден никога не се повтаря. Понякога работния ден е всъщност седмица, посветена на един-единствен проект, други път са два дни, макар най-често мултитаскинга да властва почти денонощно!
     Иначе, по-класически представено, случването на стайлинг-проектът „Х“ изглежда горе-долу така: имаш снимачен ден, а в дните около него правиш рисърч, първо на идейно ниво, после на фактическо (това, какво има на пазара и какво можеш да намериш като дреха), след това събираш и обработваш дрехите в нужния за проекта вид, после снимаш, накрая почистваш каквото е нужно и започваш да връщаш продуктите на собствениците им. Това е един процес, който има начало и край, и който в много голяма степен се дефинира от работното време на моловете. Това допринася в голяма степен за ограничаване на работното ми време, и слава Богу! (смее се)
     Всеки път е много различно, всичко зависи от конкретиката на проекта. Има дни, в които е супер напрегнато, не се получава, не намираш точно това, което искаш, това, което виждаш в главата си. Аз съм много голям инат в това отношение, но правя компромиси, умея да слушам аргументи и да приемам, но в същото време, ако съм убеден в нещо, не се отказвам до последно. Много е различно, винаги е интересно, дори да е гадно, дори да е изнервящо или изморително, или каквото и да било. Винаги накрая съм научил нещо ново. Според мен това е и най-важното за всеки един от нас – независимо с какво се занимаваме, трябва да се опитваме да открием уроците в света, новото в себе си и в нещата, които мислим и приемаме.

В предишен и неформален наш разговор коментирахме, че българите, които се занимават с мода и са част от този пазар, са малко. На какво мислиш, че се дължи това ?

     Ние работим в много малък, беден и ограничен, освен финансово, много често чисто ментално и културно пазар, още повече ако говорим чисто за мода. Ако разширим бизнеса, в който аз и колегите ми работим, който покрива и реклами, и някакви персонални услуги, обема става малко по-голям, но картинката не е по-розова. Обществото ни няма достатъчно културно натрупване, и съответно, предлагайки мода, вкус, вложена мисъл, се оказва, че хората, които имат потребност от това са пренебрежимо малък процент от всички.

Виждаш ли някакъв потенциал за развитие на нашата модна индустрия?

     Много! Знам, че в България е пълно с изключително кадърни хора, които имат желание да се развиват, което според мен е най-важното. Винаги трябва да търсиш още и да развиваш самия себе си в това, което правиш. Виждам, че има много хора, на които нашата позиция в голямата картинка не им харесва, нито им харесва пикселизираната българска реалност. Това в един момент ще стигне критична точка, процесите, които вече работят ще дадат резултат. Но за да се случи това по-скоро, е нужно да спрем да чакаме и да започнем да действаме, сами да станем катализатори на промяната, която искаме да видим.

Като експерт в областта на естетиката какво ти е мнението за стила на масовия българин?

     Понятие “стил на масовия българин” няма и това е проблем, но по-сериозен проблем е, че до голяма степен самият “масов българин” няма нужда от този стил. Проблемът идва с това, че ние искаме много бързо да започнем да се обличаме като „на запад“, но на нас ни липсва културното натрупване върху този стилов сегмент. В интерес на истината, в България е имало чудесен стил, до момента, в който едни хора от високите етажи са се грижели лично за него, следяли са нещата “на запад”, пътували са, четяли са френски Вог и са се старали това, което е адекватно “там”, да бъде преведено “тук”. От части, можем да кажем, че за липсата на стил у българина са виновни различните режими във времената, което е довело до там, че тук в момента модна индустрия няма, има само текстилна индустрия, която почти не работи за нашия пазар. Освен това, чисто визуално, ние изобщо не сме генотипа, който ни “продават” в модните списания. Има редки изключения – да са ни живи и здрави хубавите български моделки, но реално българинът не изглежда така и няма как да очакваме да разбира нещо чуждо, което не е направено за него.
     Но какво всъщност означава стил? Реално, това е едно много лично възприятие към света и то е обусловено от чисто културното ти израстване до голяма степен. Не е нужно начинът, по който си се облякъл, да се хареса на някой друг, освен на теб самия. А ако гледаме по-мащабно на нещата, това кой как изглежда, на кого се харесва и най-важното – как се чувства от това, всъщност е една гигантска глупост.

Известно, е че си един от създателите на 12 Magazine. Разкажи ни повече за пътя, по който трябваше да преминете, за да достигнете до реализирането на проекта.

     Всъщност, 12 Magazine е едно идейно продължение на предишен онлайн проект, който правихме със Слав: GIA Magazine – експериментално месечно онлайн списание (което все още стои онлайн), което излезе в 11 броя. Така, 12 стана последният му брой, един вид.
     Важно беше да сменим акцента на медията, която правим – беше от значение, каквото и да започнем да правим, да го правим с идеята, че то се прави в България, от България, за България и света, а не да е поредното преписване на чуждо, което така и така е фундаментално неизбежно за материята, с която се занимаваме. Няма аз да съдя до колко ни се получава в момента, но дори ако вземем само това, че представяме само български творци в интервютата и в сесиите си, мисля, че до голяма степен идеята е изпълнена.

А към кого е насочено?

     Насочено е към всеки. Смятам, че това което правим в 12 Magazine не е чисто модно, нито чисто лайфстайл, то е една картинка на някакво моментно състояние, самоограничаващо се в някакви определени сфери на културата. Винаги тръгва от личното творчество на автора, на човека, който стои зад него, независимо дали е текст, сесия или видео, то тръгва от усещането за това, което искаш да сътвориш, това, което си ти, посланието, което намираш за важно. Целим да изразява определени мнения в определен момент, които не са общовалидни като някаква концепция в генералното послание на медията. В този смисъл, посланието е флуидно и се променя заедно с хората, които го правят, а това, според мен, е едно от най-важните му качества. Друго нещо, за което се стараем, е да бягаме от готовата форма, докъдето можем, разбира се. Няма какво да се лъжем, дори това, което правим, е пак нечия готова формула, но показана през нашите очи. Искаме да е повече лично, отколкото пазарно, ние не говорим за трендове, не говорим за това кое е “модерно”, друга гигантска глупост, нито за това кои са десетте обувки, които “трябва” да си купиш този месец.

Каква е каузата, която разпространявате чрез него?

     Каузата ни, преди всичко, е да покажем, че и тук в България има развитие, има адекватност. Да е някакъв лъч надежда в българското медийно пространство. Искаме да покажем на всеки, който е готов да го намери или се припознае по някакъв начин, че има други като него, че има и места, които не се занимават с чалга, с жълто, с елементарното и първосигналното.

Бил си стилист на голям брой кампании. Сподели с нас имаш ли някоя незабравима такава, която ще запомниш завинаги като специална?

     Всеки един по-личен проект, в който съм вложил сърце и душа, време и мисъл е специален за мен. Има много проекти, които харесвам чисто като фотография, или чисто като емоция – различно е. Много са ми сантиментални първите сесии, разбира се, но в нашата работа, най-важен е следващият проект.

Кой е най- нестандартния проект, който си имал ?

     Като цяло се старая всичко да е нестандартно! (смее се) Не си падам по общоприетото и не обичам да правя неща в проектите си, които са съвсем клише. Винаги искам нещо да е развалено, нещо да е напук, да е обратно на всичко, да има някаква форма на бунт, дори не само в работата ми.

Лесно ли се вдъхновяваш и от какво?

     Не, ако говорим за мода. Лесно ми хрумват идеи, но не толкова често такива, които си заслужават, да ги докарам докрай. Говорейки за стайлинг и фотосесии, това е едно поле, което е пренаситено. Снимат се сесиии навсякъде, всичко е видяно, всичко е предъвкано и вече всичко е измислено под някаква форма. Точно това е тънкостта на това, което правим ние, стилистите: да срещнем възможното с творческото и разумното.

А откъде черпиш идеи за сесиите си ?

     От най-различни места. Обикновено тръгвам от това, което искам да кажа на подсъзнателно ниво. Друг път тръгвам от заглавието, което пак е форма на послание. Това е един процес, при който музата понякога „почуква“ през най-страните неща.
     Но ако трябва да съм конкретен, в последните години, вдъхновението се случва спонтанно в процес на брейнсторм, или обикновени разговори и ситуации със Слав. Освен, че правим заедно списанието, се оказа, че колаборираме отлично като отбор стилисти (макар и неговите самостоятелни стайлинг проекти да са повече от прекрасни). Тогава е най-хубаво, защото вече егото и да иска не може да съществува – има само обединена креативна енергия, посветена на извличане на най-добрият възможен резултат.

Според теб какво е задължително да притежава в гардероба си всеки мъж, който претендира, че разбира от мода?

     Вечните класики са напълно достатъчни, оттам нататък всичко е по желание. Бяла риза, бял тишърт, бежов тренч, син деним, класически костюм, класически мокасини, изчистени маратонки. След това всичко е по избор.

А лично на теб кои са любимите ти аксесоари и дрехи?

     Най-обичам полошърти, закопчани догоре и, подчертавам, със свалена яка. Нищо в мъжа не крещи “селяндур с претенция” по-добре от вдигнатата яка на полошърта… Друго – ризи, класически слим-фит деним. От гледна точка на аксесоари съм абсолютен минималист – в повечето случаи нося само това, което ми е истински необходимо, без да изпадам в стилизиране.

През последните години следим работата ти като стилист в списания и в много рекламни и видео кампании. На какво дължиш това доверие, което ти предоставят, има ли някаква своеобразна формула за успех?

     Иска ми се да вярвам, че се дължи на вкусовите ми качества и на брилянтния ми стайлинг. (смее се) Истината е, че вероятно го дължа повече на моето коректно отношение към хората, това “мъжко” поведение, което за съжаление е нетипично за нашата сфера. Винаги съм бил много искрен в работата си, винаги съм се старал да разбера къде мога да се срещна с представите на клиента, къде моята работа ще изпълни най-добре търсената визия, без да изпадам в еготрип и в ситуации от типа “аз съм велик стилист, слушайте ме”. Освен когато не виждам, че от мен се иска пълна глупост, разбира се.

За какво мечтаеш и какво да очакваме от теб в най-скоро време?

     Все по-хубави неща, така мисля! (смее се) Аз съм оптимист, винаги вярвам, че “от тук нататък” ще става все по-добре, независимо дали има индикации за обратното. Но аз нямам мечти, а да имам идеи и концепции, които са по-отворени към интерпретация спрямо обстоятелства от мечтите и много по-лесно се превръщат в цели и посоки, когато логиката прецени, че е нужно да бъдат случени.

Cover photo
Фотография- Бен Макмилън за Beijing Photo Space , Модел- Лукас Пелинка от Major Milan, Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -1-
фотография- Васил Германов

Photo -2-
Фотография- Бен Макмилън за Beijing Photo Space, Модел- Манси Уанг от Modelline Beijing., Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -3-
Grazia Bulgaria
Фотография- Васил Германов, Модел- Мартина от Ivet Fashio, Грим и коса – Слав Анастасов
Photo -4-
списание МОДА
Фотография- Васил Германов, Модел- Ваня Билева от Ivet Fashio, Грим и коса- Слав Анастасов
Photo -5-
Жената Днес
Фотография- Васил Германов, Модел- Мария Силвестър, Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -6-
списание MODA
Фотография- George Garnier , Модел- Oxford отStorm Models, Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -7-
12 Magazine
Фотография- Йоан Гълъбов, Модел- Алек, Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -8-
12 Magazine
Фотография- Васил Германов, Модел- Нора Шопова от Ivet Fashio, Грим и коса- Слав Анастасов

Photo -9-
12 Magazine
Фотография- Yo Vo, Модел- Елена от Ivet Fashio, Грим и коса- Слав Анастасов

Дарио Диониси

Още щом чуем името му, в нас се появява идеята за Италия и мода. Дарио учи икономика, но неговата страст са дрехите и стайлингът. Той е винаги усмихнат, изпълнен с енергия и много вдъхновения за нови предизвикателства.