Кой е Емил Киров – един „смел мечтател“, който вярва в идеите си

emil-kirov-cover

     Днес ще обърнем внимание на младите таланти у нас. По-точно на едно младо момче на име Емил, което устремено и амбициозно следва мечтите си. Той не се страхува от препятствията, а ги приема като предизвикателства за личното си развитие. Той е талантлив, усмихнат и смел, но нека оставим на него да разкаже повече за себе си в следващите редове…

Кой е Емил Киров – какво определение би дал сам на себе си ?

     Определено този въпрос не ми е от любимите (смее се). Понякога е много сложно да представиш себе си, особено млад човек като мен, който има потребността да опита от всичко. Някои хора биха казали, че съм свит и спокоен, но хората, които ме познават добре, всъщност знаят колко съм шумен и откачен. Мога да нарека себе си „смел мечтател“ и авантюрист, който вярва и преследва мечтите си. Последна година студент в НХА специалност мода, асистент стилист на множество сесии и реклами и в момента най- новото – дизайнер на шалове.

Разкажи ни как модата се появи в твоя живот и защо избра да се занимава с нея?

      Още като тийнейджър ме привлече модата. Гледайки много предавания за стил и дизайн, професията на дизайнера започна много да ми харесва и пожелах да уча моден дизайн в НХА. И така започнах да следвам целта си.
     Първият проект, свързан с модата, беше моят блог – “Art, Fashion and Alcohol”, където представях неща, които ме впечатляват. Постепенно този блог ме срещна с доста хора, опознах средата, докоснах се до модните събития (ако може да се каже, че в София има такива). Може би едно от най- ценните неща, който получих от този блог, беше запознанството ми с Рая. Сега заедно с нея работим по новия ни проект. След като завърших училище, кандидатствах в НХА и така в момента съм последна година. Мечтата ми да създавам дрехи обаче претърпя промени, след като се запознах с един невероятен човек – Лили Гергишанова, редактор мода в списание ЕВА. Тя ми предложи да бъда неин асистент и ме въвлече в професията на стилиста, която обикнах много повече от тази на дизайнера. Искам да създавам дрехи, но по скоро бих го правил като хоби. Аксесоарът ми е доста по-интересен, но това е нормално, с времето нещата се променят.

Дава ли ти предимство това, че учиш „Мода“ в България?

     Ако човек има желание, независимо от това къде учи „Мода“ или каквото и да е, то той ще успее. За момента се чувствам добре в България. В нашата страна модната индустрия не е толкова развита – списанията са малко, дрехите са малко, българските дизайнери също. Което, от една страна, е плюс, много по-лесно би могъл да пробиеш, стига да имаш добре представен продукт. Разбира се, че ако учиш „Мода“ в Лондон, ще се запознаеш с много повече хора, ще имаш много повече възможности. Художествената академия е напълно достатъчна и би могла да ти даде доста, стига да го поискаш.

Разкажи ни повече за Aidarov. Какво представлява този проект и с какво ще се занимава?

     Aidarov е последният проект, с който се занимавам. Всичко дойде от една задача в академията, където трябваше да рисуваме върху коприна. Ужасно много ми хареса и си казах, че е време да поработя. До момента винаги съм работил с приятели и колеги, този път съм сам и всичко, което създам, ще носи името на дядо ми, затова трябва да съм доста отговорен за нещата, които правя. Излъгах, моята приятелка Рая също е с мен, но тъй като тя живее в Холандия, комуникацията ни е изцяло свързана със Skype, затова до някаква степен съм си сам. Тя е човекът, който събира мислите в главата ми и се грижи за цялата концепция и маркетинга.
     Идеята е да правим шалове, вдъхновени от даден художник или течение в изкуството. Картините на артиста се пречупват през нашата призма и създаваме уникални илюстрации. През годината хората могат да очакват две колекции: есен-зима и пролет- лято. В момента сме се концентрирали върху есенно-зимната ни колекция. Този сезон подготвяме 9 еротични илюстрации, ние не се притесняваме от голотата, дори смятаме, че женското тяло е доста красиво с всичките му форми. Шаловете ни са изцяло от естествена италианска коприна и са насочени към нежната част от пазара. Имаме намерение да пуснем колекцията онлайн и в момента подготвяме нашия сайт, за да можем да обхванем не само българския пазар, но и европейския. Като цяло целта ни е там, за голяма жалост…

Какво мислиш за модата в България и какъв съвет би дал на младите хора, които искат да се занимават с тази дейност?

     Има много талантливи хора, които успяват, защото следват мечтите си. Със сигурност не всеки, който има желание, би могъл да стане добър дизайнер. Трябва наистина да влезеш в работата, да видиш процесите и да ги усетиш, защото определено има някои неща, които не сме мислили, че съществуват. И накрая, като се сблъскаш с тях, виждаш, че ти е трудно и започваш да се отказваш. Не е само да нарисуваш едни скици или пък да умееш да се обличаш добре. Всичко изисква усилия, труд и много безсънни нощи.. Няма гаранции, дори със сигурност, ако разберат, че това не е за тях, може да им изникне нещо друго, което да им харесва повече. Както се случи с мен. Важно е също да имаш и добър екип, с който да работиш в хармония. Вярвам, че в бъдеще българската мода ще се развие положително. Забелязал съм, че хората се интересуват повече от проблемите си и модата остава на заден план. Затова пазарът ни не се развива.

На какво смяташ, че се дължи това?

     Хората нямат интерес и потребност. Много са малко жените, които пазаруват смело. За тях е по-важно да помислят за сметките си, за това да напазаруват храна за вкъщи и вече последното нещо ще е това да си купят дрехи или обувки. Хората не се интересуват от модата, защото нямат възможността да я усетят и закупят.

Мислиш ли, че те не са информирани достатъчно за българската мода?

     Когато бях блогър, аз всеки ден разглеждах много фотосесии, картинки и непрестанно се инспирирах и си казвах: ооо, искам да изглеждам така. После отивах към някой секънд хенд и търсех нещата от снимката. Имах ясната представа как искам да изглеждам. За себе си мога да кажа, че се интересувам – следя нещата, но хората са в рутината на живота. При тях няма това мислене, аз разсъждавам като стилист и не всеки би могъл да го направи. Основният проблем е липсата на информация, дори и за основните неща, пък камо ли за новопоявилите се дизайнери. Тъпо е, че медиите не помагат. Всеки е сам за себе си. А хората имат нужда от съвети и помощ. Когато това стане, нещата ще са по друг начин.

Какви са плановете ти за в бъдеще?

     Още един труден въпрос… За момента искам да развия максимално Aidarov. И да стигнем до желаното ниво. Доста съм упорит и ще го направя. Освен това, както споменах – тази година завършвам и ми предстои дипломна колекция. Със сигурност ще обърна доста внимание на нея. Имам желанието тя да стане част от проекта Aidarov. Тя ще бъде моя експеримент относно това дали ще имам бъдеще като дизайнер на дрехи в България. Нямам големи очаквания, дори и да не стане, искам да продължа развитието си като стилист и рисувач на шалове.

Дарио Диониси

Още щом чуем името му, в нас се появява идеята за Италия и мода. Дарио учи икономика, но неговата страст са дрехите и стайлингът. Той е винаги усмихнат, изпълнен с енергия и много вдъхновения за нови предизвикателства.