Кой е той? Емил Андонов: Амбицията да си различен.

emil-andonov-cover

     Днес ще представим една част от модната индустрия, която бива пренебрегната в нашите географски ширини. Става въпрос за процеса „ретуш“ – процес, при който се влага много труд, както при всички останали части за създаването на един моден шедьовър. Благодарение на младия ретушор Емил ще имаме възможността днес да разгледаме всичко това в близък план с подробни пояснения.

По традиция на нашия сайт, да разберем “ Кои са те „, задаваме и към теб въпроса: Кой е  Емил Андонов?

     Емил, Емо, Емко, Емчо, Доктор Емчев е на 21, студент по фотография, който от скоро с работата си на ретушор навлиза в модните среди у нас. Вечно усмихнат и позитивен човек, който иска да покаже, че и младите хора в страната са кадърни и могат да правят добри и професионални неща.

Занимаваш се професионално с ретуширане. Откъде се запозна с  този тип изкуство и  обясни повече какво представлява то?

     Преди две години завърших Професионалната Гимназия по Фотография и Полиграфия, като за първи път с този термин се сблъсках там, мисля, че бях осми клас, когато учех цифрова фотография и там се спомена за това “чудо“. Стори ми се интересно и го потърсих в мрежата и от там насетне фитилчето за ретуширането ми се запали. Започнах да чета и да гледам уроци и с всеки изминал урок интересът ми се засилваше и по едно време просто не останаха уроци в мрежата, които да чета и да гледам, затова започнах да обработвам снимки от форуми и да се упражнявам почти всеки ден. Всичко, което съм научил е от интернет. Ако има желание, има и начин. Горе-долу минаха 6-7 години, откакто бърникам по снимките. Самата дума ретуш идва от Франция (retoucher) to touch again”. Това е термин във фотоманипулацията, който датира още от ранната 1860 г. като един от най-ранните ретуши е бил да се манипулира портретът на президента Линкълн. Идеята е била да се сложи главата му върху друг вече готов портрет и точно тази снимка се използвала за направянето на американската 5 доларова банкнота. Ретушът главно се използва за възстановяване, поправяне или подобряване на изображение. Това, което е интересното в него е, че той не трябва да се забелязва в снимките. Когато не можеш да кажеш, че в снимката има намеса, тогава се разбира колко е добър един ретушор.

Би ли направил едно сравнение – как се приема професионалното ретуширане тук в България и в останалата част на света. Има ли някаква разлика и на какво се дължи според теб?

     Хората в другите страни, които работят тази невероятно артистична работа се считат за артисти, които са толкова важни колкото са важни фотографът, стилистът, гримьорът и т.н. Върху всяка една снимка се дава кредит абсолютно винаги и се знае кой върху коя кампания е работил. Тук обаче, в нашата родина, нещата са малко по-различни, защото да те “пипнат“ на фотошоп се лансира като нещо ужасно, лошо, непрофесионално и неправилно. Да, така е, когато се прекали с ФОТОШОПИРАНЕ (красивата ни побългарена дума). Тук ти плащат и забрaвят за теб. За хората, които го правят само за да отбият номера, това да ти платят и да те забрaвят е приемливо. Но хората, които дават всичко от себе си, трудят се върху дадена сесия или кадър, искат да бъдат наравно с всички тези хора, които са участвали в този проект. Неприятно чувство е да видиш публикуван кадъра, върху който си работил няколко часа като под него има 5746 имена на целия екип от-до, но теб те няма. Много бих се радвал, ако хората в този бранш не забравят, че и ние сме хора на изкуството и искаме трудът ни да бъде оценен.

Колко време ти отнема да ретушираш една фотосесия и от колко стъпки се състои този процес?

     Много е относително, защото всяка сесия е различна и се изисква различно време за работата. Хората искат да работиш качествено и достатъчно бързо, за да не започнеш да им влачиш проекта. Все пак има си срокове, в които готовият продукт трябва да е изпратен, разпечатан, публикуван и т.н. Не знам колко точно са стъпките, но според мен е редно първо да се запознаеш с проекта – за какво е, какво рекламира, каква е самата идея и настроение. Когато получиш кадрите, минаваш и оглеждаш всяка една снимка поотделно и виждаш къде, какво има да се коригира. Работата е същата като на художник, налага се да рисуваш върху изображението, да изравняваш, да слагаш светлосенки, но заедно с това, всичко да изглежда достатъчно реално. Винаги започвам от най-най-най-сложната, най-често това са много близки бюти кадри, на които трябва да поработиш повече, защото всяка поръчка на лицето изисква твоето внимание. Опитвам се максимално да минимизирам промените в цялостното усещане на снимката и само да я подобря. Зависи какво задание имам от клиента, разбира се. Някои хора искат чудеса, но е важна снимката, която ти пращат. Ако тя е добра, финалният резултат ще е още по-добър, ако не е толкова сполучлива, правя всичко възможно да се получи така, както клиента иска, за да сме доволни всички накрая.

Отскоро се занимаваш не само с ретуширане, но се изявяваш и като модел. Какво е да си от другата страната на нещата?

     Интересно е, ново е ! Винаги съм бил зад обектива или зад монитора, но когато си на снимки усещането е доста по-вълнуващо, запознаваш се с много нови хора. Те ми показват много нови неща, които ми помагат да се развивам като артист. Харесва ми това ,че всичко, което правя си върви ръка за ръка. Когато съм модел се запознавам с фотографи, които пък може да имат нужда от ретушор, а когато съм ретушор може да имат нужда от модел … (смее се), схемата е голяма! Още съм много, много нов в това да бъда модел, надявам се и тази среда да се развива, както ретуширането. Ще ми бъде интересно да видя докъде мога да стигна в това приключение.

Какъв съвет би дал на всички млади хора в България като теб, които имат амбиции и мечти да се развиват в българската модна индустрия.

     Като за начало ще им кажа да бъдат себе си и да бъдат верни на себе си – всичко хубаво се случва бавно. Това, че някой може да ви каже, че не сте добри или че има какво да учите не трябва да ви обезкуражава, опитвайте пак и пак, и пак , падайте, ставайте, докато не станете най-добрите в това, което сте захванали да правите. Всичко е възможно, ако наистина го искате. Покажете , че това, че сте млади хора не ви спира да бъдете едни от най-добрите, защото ние сме бъдещето на модната индустрия.

Какви са бъдещите ти планове – ще бъдеш модел или ще продължиш да ретушираш?

     Имам големи надежди и планове за бъдещето, искам да се развивам и да ставам все по- добър и в двете сфери. Искам да работя с още повече наши и чужди автори, искам да помагам на хората, които тепърва започват да навлизат в света на ретуша. Искам да покажа на хората, че тази професия е толкова важна, колкото всяка друга в този бранш. Искам аз и другите ми колеги-ретушори да сме наравно с всички други. Това, което е в другите страни да дойде и при нас. Аз съм сигурен ,че това ще стане, защото всичко се случва, само ти трябва мъничко търпение и огромно желание да правиш това, което обичаш.

@EmilAndonovHighEndRetoucher3

Photo Credit:
Photo1: Глория Бандерска
Photo2: Christophe Hyenas
Photo3,4: 12mag, Daniel Lekov
Photo5,6,7,8: Костадин Кръстев – Коко
Photo9: Nicolas Gerardin

Дарио Диониси

Още щом чуем името му, в нас се появява идеята за Италия и мода. Дарио учи икономика, но неговата страст са дрехите и стайлингът. Той е винаги усмихнат, изпълнен с енергия и много вдъхновения за нови предизвикателства.