Модната фотография е сложно изкуство, в което малцина са тези, които успяват. Но днес имаме честта да разгледаме това съвършенство през призмата на модния фотограф Диляна Флорентин. Тя е първата жена, която печели престижната модна награда „Златна игла’‘ в категория „фотограф на годината„
Коя е Диляна Флорентин и кога започна всичко? Ти ли откри фотографията, или тя теб?
Диляна Флорентин беше един мързелив тийнейджър, относно ученето, който нямаше идея какво ще прави, „когато порасне“. Предложението дойде от майка ми, която ми каза „Защо не запишеш фотография? Поне може да ти е интересно…“ А и баща ми дълги години се занимаваше с фотография (не модна) и вкъщи бяхме затрупани от фотоапарати и обективи. Така започна всичко. Пък аз, към днешна дата, се оказах работохолик, което е огромен бонус към професията ми.
С какво те спечели модната фотография, за да започнеш да се занимаваш с нея професионално?
Пак от семейството. Някак периодично у нас се озоваваха броеве на Vogue и аз ги разглеждах в захлас. И не гледах дрехите, а самите снимки. Интересно ми беше как моделите са позиционирани в странна среда, със странна светлина и въпреки всичко странно, изглеждаха красиво и някак реално. Търсех светлината откъде идва, гледах позите на модела… Изучавала съм снимката, като такава, без да го разбирам тогава.
За някои хора фотографията е хоби, а за теб – професия. Респективно – какви са твоите хобита?
Имах хобита преди – да гледам филми и да ретуширам. За филмите вече не ми остава време, а пък ретуширането стана част от работата ми и се озовах изцяло работейки, без хобита…
Свидетели сме на твоите безупречни и съвършени фотосесии по много модни списания у нас, сред които Elle, Cosmopolitan, Булка, 12Mag.net, Grazia, Amica, Harper’s Bazaar. Какво е чувството да знаеш, че толкова много хора ти се доверяват?
Чувството е отговорност! За един фотограф доверието на хората е стълбичка нагоре в професионалното му развитие. За човека доверието е признание за смислено и пълноценно съществуване. Нося огромна отговорност и за двете, като човек и фотограф и не искам да губя и частичка от това доверие.
От колко части се състои една твоя модна фотосесия и лесно ли се осъществяват идеите, които ти хрумват за създаването ѝ?
Няма определена схема за изграждане на сесия. Когато работиш с хора, които са професионалисти в работата си и всеки поеме своята част, за мен остава заснемането и обработката. Идеята винаги има първоизточник, но я развиваме заедно. Лесно е, когато всичко е измислено добре и всеки знае задължението си в проекта. Трудността идва, когато една брънка от тази верига не е на 100%, но когато работиш с правилните хора, това е изключение от правилото.
Всички виждаме красивите резултати от фотосесиите, които създаваш. Случва ли се понякога обаче нещо да се обърка „по пътя”? Какво може да попречи на перфектния снимачен ден?
О, случва се, разбира се. Причини за объркване винаги се намират. Понякога са чисто човешки – някой от екипа не се чувства добре или работим по нещо, което той или аз не усещаме като свое. Все пак се занимаваме с изкуство и всеки има собствен усет за естетика, но работата ни задължава да пречупим усета си през призмата на клиента. Техниката също ни предава понякога, но в крайна сметка ни е гласувано доверие да си свършим задачата и винаги се намира начин за измъкване от ситуация. Тук съм много силна, защото паниката не ми е присъща и веднага мисля варианти, за да не се стига до непривични за мен усещания и не добре свършена работа.
Кой е моментът в работата ти, който ти носи най-голямо удоволствие?
Моментът, когато направя първия кадър от сесията, в който разбирам, че ще стане точно така, както го искам. Винаги имам предстартова треска, но когато получа това усещане, започвам да работя на максимални обороти. В такъв момент резултатът е ясен – ще е любима сесия.
Модната фотография е едно изключително изкуство, кажи ни най-важното качество, което според теб трябва да притежава всеки фотограф, независимо от професионалното му ниво.
Да остане здраво стъпил на земята. Започнеш ли да гледаш на хората, с които работиш, от високо, неминуемо оставаш сам, а сам модна фотография не можеш да правиш. За да успееш в тази професия, трябва да си човек и приятел.
Докъде мечтае да достигне Диляна Флорентин в професионален план ?
Работа с марки и издания извън България. И много пътувания, защото искам да остана тук.
Последните години наградите ‘’ Златна игла ‘’ в категория Моден фотограф печелеха все мъже, но тази година ти успя да промениш това и получи призива „Фотограф на годината”. Как се чувстваш след това признание и на какво считаш, че дължиш този успех?
Всъщност жена не е печелила „Златна игла“ до сега. Това ме прави ужасно щастлива. Огромно признание за мен. Относно на какво дължа този успех, мисля, че на работохолизма ми – 16-18 работни часа на ден, всеки ден. И работа в детайл, до съвършенство, по моите критерии. Никой не е в състояние да ме накара да работя “през пръсти“ !
Това е моята формула!
