Днес ви представяме една от най-добрите студентки по „Мода“ в НБУ – Десислава Хаджийска. Деси е родена в едно от най-прекрасните кътчета на България – сърцето на Родопите, откъдето веднага си правим извода, че тя е ЧОВЕК, преди всичко! Положителна, любознателна и целеустремена, изпълнена с достатъчно вдъхновение и ентусиазъм, за да прави това, което обича!
Нека започнем с въпроса: Коя е Десислава Хаджийска?
Един щастлив човек, изпълнен с много вяра и мечти, малко рязка и импулсивна, но сърцата и добронамерена с положителна нагласа за живота!
Би ли ни разказала малко повече за себе си?
Родена в сърцето на Родопите – гр. Смолян! Завърших икономическа гимназия с профил „Информатика“, продължих обучението си със същата квалификация в ИУ – Варна. Стандартно студентските права ми дадоха възможност да пообиколя света, да посетя държави като САЩ, да успея да се докосна до няколко култури и да изградя по-реална представа за заобикалящия ни свят. Аз съм информатик, който преди няколко години взе дръзкото решение да последва своята мечта – да се занимава професионално с мода!
„… жаждата за знание е наследственият ми „порок“ от прадедите ми“, а любовта ти към модата, също ли е наследствена ? Откъде тръгна всичко?
Точно любовта към модата, не, по-скоро любовта към знанието. Мога да се похваля с интересен произход с поколения назад, но може би най-забележителен е баща ми. Дъщеря съм на „луд учен“ – физик, който не желае популярност, но никога не се е притеснявал да бъде себе си. Подвизава се в Родопите и си прави разни изобретения. Едно от тях се превърна в добър актив за него през последните години – производствен цикъл от А до Я за еко пелети. Бивш бас китарист с много хобита, едно от тях е фотографията. Винаги ме е възпитавал да бъда човек преди всичко, да бъда коректна, да ценя фактора време. Точно от него се научих, че човек трябва да се занимава с това, което харесва, за да бъде щастлив – тогава може да стигне до там, където е поставил своите граници. Така преди време проучих къде е най-подходящо да стартирам своето развитие на местна почва и определено не съжалявам! НБУ ми даде наистина много! В началото бях леко скиптична, защото все пак идвах от държавен университет и си мислех, че свободните не струват. Но в последствие разбрах, че НБУ е не просто една уютна, добре изглеждаща сграда и добра база, а една съвременна, добре работеща институция на Европейско ниво, с добри специалисти, даващи адекватни знания, които дали ще усвоиш, зависи само от теб! Горещо препоръчвам програмата „Мода“!
Тази година придоби и магистърска степен в НБУ. Дипломната работа, която разработи, всъщност е и твоята FW 2015/2016 колекция. Разкажи ни повече за нея ?
Колекцията FW 15/16 или „Unshakable“стана факт, след като беше поставена като задача от програмата и съответно нашия преподавател Веселин Йорданов. Целта на задачата бе разработване на носима колекция от 12 аутфита по избрана от нас тема. Аз лично имах честта да бъда от неговия последен випуск. Другият преподавател, който съпровождаше процеса, беше Николай Пачев, за когото смело мога да кажа: горда съм, че съм негова студентка. С него реализирахме и фотосесията. Вдъхновението ми идва от мост на японския архитект Муено Рати. Допадна ми в чист архитектурен аспект. Темата „Мост“ или „Връзка“ беше доста актуална в този момент в най-различни аспекти. Загатната в модните тенденции, с не чак толкова много разработки се вписа идеално. Спрях на проект, който оставя интересна загадка, като реална разработка в бъдеще. Освен, че връзката между МОДАТА и АРХИТЕКТУРАТА силно ме касаят като стил на дизайн, се определям като МИНИМАЛИСТ. Дизайнерите , които ме вдъхновиха от световния подиум са Chalayan, Jil Sander и Zoran. Като силуети и форми, колекцията носи духа на 60-те, 70-те и 80-те. Трапецовиден силует и геометрични форми актуални през 60-те, поло яката- характерна за 70-те, а пък падналото рамо е чисто откровеният статут на „Силните жени“ на 80-те ( именно той характеризира духа на моята таргет група ). Детайлът, който обединява дрехите, е пряко инспириран от любимия ми мост. Целта беше да се работи в една балансирана гама с качествени материали и силни пропорции, за да може той да излезе на показ. Колекцията беше представена на 07.03.2015 г. във VIVACOM ART HALL – магистърско ревю на НБУ.
В творенията ти се долавя сблъсък между Minimal и Creative design. Защо избра именно едно такова противоречие да бъде пътеводната звезда за теб, при създаването и моделирането на дрехи?
Аз се придържам към висшето твърдение, че „Красотата е в простотата“. Добрата стилна линия е важна. Не е нужно да има прекалено много детайли, които да „натоварват“ окото . Но в същото време е добре да има някакъв разигран елемент по интересен начин, за да придава уникалност. За мен функцията на дрехите е да подчертават красотата или подсилват качествените характеристики на един човек. Никой не би желал да облече някоя дреха в ежедневието си и всички да вперват погледите си в нея. Не че не бих правила друг тип дрехи, напротив, всеки проект е специфичен и един дизайнер трябва да умее да представя добре различни стилове и подход на дизайн по красив естетски начин, просто аз самата имам някакви предпочитания.
Какво трябва да притежава една дреха, според теб ?
– функционалност
– добра линия
– модерно излъчване
– характер
Какъв е образът на жената носеща „Desi Zaharieva“?
Тя е уверена, позитивно възприемана от околните, защото носи своята индивидуалност.Тя е силната жена, която изпитва желание да покаже вкус и интелигентност… осъзната жена.
Неведнъж е бил отчитан фактът, че на масовия потребител в България му липсва необходимата култура за разбирането на смелите, креативните и различните, по своя характер и пропорции дрехи. Това притеснява ли те, все пак модата е и бизнес?
България се намира в една нормална обстановка, все пак сме едно потърпевшо поколение на така наречения „преход“. Трябва време, наистина, но затова пък има млади хора като нас, които работят по този въпрос директно и индиректно, които изпитват някакъв дълг за социална активност, която би трябвало да тлее във всеки един морален българин. Това, с което аз лично мога да бъда полезна, е стремежът за създаване на усет за модна култура, дори при масовия потребител. В България също е възможно да се изработват дрехи с грамотен подход към самия процес на дизайн и наличието на образовани специалисти, които могат да го правят, вече е факт. Радвам се, че познавам и други такива колеги от бранша, които живеят със същата нагласа и взаимно си помагаме. Радвам се, че българи завършили в чужбина се връщат, за да пренесат нов дух и професионализъм. Когато летвата е висока, българската индустрия ще осъзнае нуждата на едно силно липсващо звено – дизайнер, или дори екип от такива. Да, модата е и бизнес и зависи докъде искаш да стигнеш. А аз смятам, че когато човек полага необходимите усилия и е последователен, коректен, цени капиталът „време“, нещата рано или късно се получават. Много е важна мотивацията и до каква степен обичаш това, което правиш. Българинът прекалено много е свикнал да се оправдава с държавата и е забравил думичката „труд“.
Какви са целите и мечтите, които ще преследваш оттук нататък?
Някои неща покрай мен предпочитам да запазя в тайна, но на драго сърце бих споделила, че възнамерявам да продължа да се развивам в сферата на модата. С удоволствие бих участвала в проекти, които ми допадат. Колаборациите с готини колеги определено са интересно начинание. Смятам да продължавам да обикалям по света, да контактувам с интересни хора и да опознавам различни култури. Имам желание и да специализирам в чужбина. Все още не съм участвала в международни конкурси, но може би трябва да помисля и в тази насока, защо не. На първо място – искам да успея да съхраня себе си, преди всичко останало!!!
