Коя е тя? Антония Йорданова – Приказка с аромат на лалета, непреходен стил и българска народопсихология

antoniya-yordanova-cover

     Една усмихната дама ме посреща в шоурума на Knapp в София. Уговаряме това интервю близо месец, но натоварените ни графици чак сега позволяват да го осъществим. Разглеждайки дрехите, се чувствам сякаш в модна приказка. Всеки един артикул носи свой собствен характер, но същевременно е запазил и вече разпознаваемото излъчване на бранда. И докато аз не спирам да се възхищавам на модните шедьоври, Антония Йорданова търпеливо ме чака да се наситя на гледката. Самата тя изглежда изключително мила и бързо сваля бариерите, които самата аз предварително бях издигнала. Очаквах, че ще се срещна с „желязната лейди” на модния стайлинг в България… и го направих. Но под твърдата обвивка туптеше едно изпълнено с много любов, страст, вълнение и малко разочарование чисто сърце, което е способно да разтопи и най-твърдите ледове.
 
Коя е Антония, която познават медиите и коя е Антония, която виждаш всеки ден в огледалото?

     Мисля, че разликата между двете е значителна. От една страна съм свикнала да бъркат сериозния ми поглед с високомерие, а позицията, която обикновено имам и изразявам, с арогантност. Хора, които се появяват в живота ми, казват, че отношението към мен е биполярно и съм склонна да ги разбера. Защото мога да бъда изключително позитивна и добронамерена, но мога и да бъда много саркастична и крайна. Като цяло, когато медиите или обществото си намерят нещо негативно и „се хванат“ за него, то става образът, който в последствие продължава да се налага и развива, така че често съм „лошата” и нямам проблем с това. Въпреки че лично аз за себе си твърдя, че изповядвам „приказката”: „Каквото повикало, такова се обадило”.

От какво зависят емоциите ти? Какво например те изкарва извън контрол?

     За съжаление все още много неща. Често „се впрягам”, но най-чувствителна съм на тема справедливост: нещо, което мисля, че е една гигантска утопия в днешни дни. Хората генерално сме станали ужасно безочливи и нагли. А когато говорим за изкуство, стил или друга сфера, свързана със субективни фактори, нещата могат да бъдат наистина фрустриращи. Реално много малко от това, което правим (давам съвсем свободен пример), се определя според това какво можем, но предимно от това как и къде го предлагаш и какви са хората, които стоят срещу теб… така че да, липсата на справедливост при всички случаи много ме мъчи и също така липсата на каквото и да било отношение към визия и стил в нашата страна. В България публиката е такава, че колкото по-достъпно и евтино изглежда нещо, толкова по-близо е до нея и е толкова по-желано. Казвайки го, мога да защитя всяка една своя дума и да застана зад наблюденията си с цената на това пак да бъда и лошата и критичната. Но притеснително малко хора имат отношение към истински красивите и стойностни неща, към това, например, да оценят една материя, изработка, концепция, защо конкретни прическа и грим са такива… просто липсва изградено отношение и разбиране. Има аудитория, разбира се, която може да оцени това, което правим всички ние – стилисти, дизайнери, коафьори, гримьори, но, да кажем, че доста често мисля за това и е нещо, което ме разстройва по някакъв начин. Бунтувам се.

На какво смяташ, че се дължи тази липса на естетика? Дали хората се разпознават в по-евтиния стил, в по-достъпния?

     Да, на първо място е регионът ни и той е определящ за начина на живот и манталитета. Звучи като до болка въртяна плоча,  но това е базата, на която се опират всички особености на мисленето и разбиранията, а те са доста ограничени, уви. Хората, които пътуват повече, които са по-отворени към всичко, което се случва по света, имат възможност да интерпретират по индивидуален и красив начин натрупаното, но липсата на какъвто и да било интерес към това какво се случва отвъд пределите на тази страна, това е най-страшното нещо.

Защо? На какво се дължи тази липса?

Не зная, никога не съм била такава – винаги съм се старала да виждам и „складирам” наблюденията си и това му е хубавото на света, а и на модата, ако трябва да я споменем, че са шарени и пълни с „различност”.  Най-вероятно на тази нагласа, че всичко е тук и сега, че ти живееш тук и това е твоята реалност, но това не е така… Отговорът „Живееш в България и ще се съобразяваш”, когато изразя несъгласие с нещо, ми действа като опит за осакатяване. Тук сме като в някаква изолирана от времето и пространството капсула, в която в момента, в който се появи нещо по-различно, то бива заклеймявано на мига. Различен цвят на косата, цветни дрехи, всяка форма на екстравагантност биват  яростни и нездраво коментирани, само защото са различни и си позволяваш да не си от „стадото”. До ден-днешен например, ако една жена е облечена в бяло, следва коментар, че е като медицинска сестра, тази в черно пък е оприличавана като за погребение, а червена рокля създава асоциации за червената шапчица.  Високата талия е само за бременни, а обувките и чантата трябва да са в един цвят… митове и вицове на всеки ъгъл в малка София. Това е закостеняло мислене, което не излиза извън рамката и не знам как и дали би могло.

Защо, според теб, ако световна знаменитост направи провокативна фотосесия, това ще се приеме по неутрален или положителен начин, но ако същото направи българска звезда, веднага ще бъде заклеймена?

     Предполагам, че по същите причини… това са местни патологии. Всичко е много криворазбрано. Живеем в страна, в която все още често се случва известни личности да копират други локални знаменитости, вместо да поискат мнението на хората, които наемат, а те би следвало да са ценни именно с професионалните си качества и идеи. Освен това на всичко отвъд България се гледа като на „там може, то е друго”, но ние сме тези, които можем и от които зависи да го правим, както се случва там. Това е основна грешка в мисленето, което всички прилагат – от медиите до пазара – предлага се не това, което може да формира вкус или от трибуната на авторитета, който имат те, за да провокират позитивни промени, а се нагажда към вече установените модели на мислене и начин на живот, които всичко е пари, а идеалистите са глупаци и изчезващ вид.

Тогава какво те мотивира да се развиваш точно тук?

     Понякога ми е много трудно да отговоря на този въпрос. Друг път съм с пълната увереност, че няма по-голяма любов и удовлетвореност от процеса на създаване, това ме кара да се чувствам жива. Ужасен инат съм и обичам да си отстоявам нещата – като си навия нещо на пръста, е много трудно някой да ме спре. Вероятно сама ще го направя в момента, в който се уморя до краен предел. Факт е, че доста често напоследък ми минава през ум, че няма особен смисъл – като теглиш чертата, ситуацията не е много красива и оптимистична. За щастие, има и колеги, приятели и най-вече клиенти, които оказват подкрепа с единомислието си, с уважението към това, което създаваме. Голямата мотивация  обаче идва „отвън” – случва се да се свързват с нас от различни точки на света, както жени, които са готови да гласуват доверие и да поръчат за себе си, независимо от дистанцията и риска, че не са видели/докоснали  това, което поръчват, както и институции, които ни предлагат да работим по някакви интересни проекти. Щастието тогава е голямо, защото това са хора, които виждат само това, което си създал, без субективните особености на малката ни среда, с всичките позитиви  и негативи на това, че всички се познаваме и личния подход и отношение са неизбежни. Ситуацията на пазара, както и масовото разбиране за красиво, ни принуждава да правим и други неща, за да живеем нормално, а ако трябва да създадем мода, която да ни носи достатъчно приходи, трябва да правим някакви много грозни и евтини неща за нашите разбирания. И наистина вярвам, че тук има ужасно малко хора, които са склонни да отворят сетивата си за всичко, което не е свързано с ракията и салатата вечер, салфетките, които падат в тях и щракането с пръсти. И това е тъжната истина.

Изглежда така, че интересните неща се случват основно тук, в София, защото в другите градове е много по-трудно да се достигне до хората.

     Между другото имаме страшно много клиенти от други градове, което за нас също бе изненада… естествено, ние не сравняваме нашето много с това на клиентите на Zara или H&M, но чисто статистически погледнато имаме клиенти от Бургас и Варна, Пловдив, имали сме дори от Разград или Казанлък: все градове, за които въобще не очакваш някой да ти е аудитория, заради смелостта, която ни приписват, макар ние да не я разбираме така и да се смятаме прилично умерени. Но е много хубаво, че има изненади. Най-верните ни клиенти са такива хора, които пътуват, с отворено мислене, с изграден или променящ се стил, имат поглед върху нещата и за тях не сме някакво причудливо явление.

Българинът трудно приема нещо, което е непознато за него, обаче щом се отнася до мода, не приема нещо, което е българско,  склонен е да си купи масова чужда марка, вместо да си купи нещо, което е българско, но може би не го познава до такава степен, защо в тази сфера се вярва повече в масовия бранд… Съгласна ли си с тази констатация?

     От една страна е оправдано, тъй като години наред българските опити за мода бяха голяма мъка. Все още има имена, които се явяват по малкото форуми за дизайнери, за да напомнят защо не сме поглеждали български „дизайнерски облекла”, тъй като правят едно и също от моето детство (а то беше отдавна) насам.
     От друга страна: в такъв свят живеем! Неслучайно се инвестира неимоверно много в маркетинг и естествено, че един човек, който има определен бюджет за шопинг ще предпочете да си купи нещо разпознаваемо – брандоманията е присъща на много хора, които са най-склонни да инвестират в богат и актуален гардероб. Ние предлагаме визия и услуга, която не струва, колкото конфекцията от най-достъпния клас, но за това, което се влага в такава концепция, сме изключително разумни и достъпни за тези, които разбират и търсят именно това, което можем ние. Виждам, че все повече хора гласуват доверие и на нас, и на колегите, които правят стойностни неща, така че има светлина в тунела, но изходът от него не е близо. И не на последно място: всички колеги се шегуваме с това, че няма по-безобразен въпрос от това “Какво ще е модерно тази пролет?” Една част от хората нямат средства за нормален живот, камо ли за нов гардероб и гледат на модата като нещо за разсейване, а повечето от тези, които от сутрин до вечер са по моловете, нямат тази култура, не познават и не се интересуват от различни стилове, различен клас дреха, не допускат съчетанията от нещо винтидж или нещо локално с нещо, което е супер скъпо… просто хората генерално мислят за модата, като за таблица с тенденции и рядко се замислят за по-важното – стила!

Как може да опишем с няколко думи качествата на Knapp?

     Смятам, че най-ценното е, че имаме облик, че всяка една колекция си има нейния характер, без да губи този на марката, че всяка една колекция си има нейно настроение и е подведена под една тема и една концепция. Не правим просто нещо за обличане, което трябва да задоволи бързооборотния начин на живот и нуждата от малка инвестиция.
     При нас идват изключително самоуверени жени с възможности и желание да експериментират, както и такива с много ниско самочувствие, които е трудно да убедиш, че изобщо изглеждат добре – всяка една от тях е приета такава, каквато е и е обслужена с отношение. Личният контакт дава възможност наистина да откликнеш на търсенията на човека отсреща. Нашите клиенти  могат да правят промени по нашите модели, да ни насочват към детайли, които са им фаворити, така че, изхождайки от тях, да провокираме създаването на изцяло нов модел и това са услуги, които по света струват ужасно много, а ние се опитваме да ги вкараме в рамки, които да са поне малко приемливи.

Ако обърнем внимание на последната колекция – пролетно-лятната с лалетата, какъв е нейният характер?

     The Tulips garden е много „лека” и носима колекция. Краткият опит, с който разполагаме до момента, ни научи, че лятото е сезон, в който има много поводи, за които се търсят тоалети, но те винаги са от по-високия клас и почти винаги са custom made. Затова си поставяме за цел да правим закачливи, свежи неща, които са изцяло в нашия стил и според стайлинга, с който всяка жена ще завърши визията си, са приложими, както в ежедневието, така и за някакво приятно събитие от по-различен характер. За разлика от последните няколко летни сезона, този път основният елемент от колекцията е рисуван и стилизиран от нас, а колаборацията е пренесена в друга важна част от цялостната визия: аксесоарите. Силуетите са в стилистиката на 50-те, 60-те и 70-те, които обожаваме, гамата е студена и сме се постарали за запазим разпознаваеми детайли, които присъстват в отделните колекции. За първи път имаме шапки, благодарение на момчетата от 45street, които модифицираха свои модели и ги произведоха за нас, а за първи път работим съвместно с Биби Копоева от „Огледалце, огледалце” за бижутата.

Нека се върнем малко по-назад във времето. Как се насочи към модата?

     При мен процесът беше напълно естествен и без никакви колебания. Още от детските ми години само това съм правила – рисувала съм. Родителите ми бяха либерални хора и ме подкрепяха, за да мога да се занимавам с това в бъдеще. Приеха ми в училището за приложни изкуства, а в последствие и в Художествената академия, където се запознах с доста ценни за настоящето си  хора. Не си представях как точно ще се случи да се занимавам с мода, тъй като така и не виждах перспективи за това поприще в България.

А кои са вечните класики, които всяка една жена трябва да притежава в гардероба си?

     Дънки, тренчкод, черна рокля, бяла риза. Точки и райе дори! Неща, които можеш всеки ден да комбинираш.

Отклонявала ли си се от пътя на модата?

     Не, по никакъв начин. И в никакъв момент. Може би имаше едно леко отклонение, доколкото може да се нарече такова, когато завърших Художествената академия. Тогава бях убедена, че няма какво да правя вече след това, а моят приятел ме убеди да отида на кастинг за водещи в ММ. Там работих две години. От ММ научих интересни неща, които ми бяха полезни и се запознах с много хора. Освен това свикнах и да се държа свободно пред камера.

В момента работиш като стилист в един от столичните МОЛ-ове. В какво се изразява работата ти там?

     Идеята е много интересна. Много често там се чувствам повече като психоаналитик, отколкото като стилист, но работата с хора е такава – принуждава те да бъдеш и това. Имам интересни и разнообразни срещи с много жени, тъй като мъжете са рядкост. Ако си любопитен за това какво се случва в главите на хората е чудесна възможност да анализираш и наблюдаваш. Виждаш каква е нагласата за нещата на средностатистическата жена – как възприема себе си, на какво е склонна и на какво не е. За съжаление, много жени имат едно малко прозорче към себе си, което не може да бъде открехнато повече от това. Има и един малък процент жени, които ми доставят изключителна наслада, а един час шопинг забава с тях обикновено не ни стига.

Ти си като художник. Виждаш един бял лист пред себе си и го изпълваш с цветове…

     До голяма степен стилистите сме и това. Всеки един човек, който дойде пред теб, е бял лист, а твоята цел е да направиш картинката. Ценя много тази страна на стайлинга – че работиш с хора, а всеки един от тях е твоето ново произведение.

Как минава един твой ден?

     Динамично. Започва рано и приключва късно. Минала съм през много места и съм говорила с много хора. Задължително сутрин съм на разходка с кучето ми, а след това започва и лудницата. Понякога свършвам работа през нощта, а все по-често и усещам, че не спя достатъчно. Трудно ми е, но явно ми харесва да ми е трудно. Обичам предизвикателствата.

Photo credit:
Темелко Темелков
Диляна Флорентин
Кламер дизайн

Станислава Добрева

Станислава е в самия разгар на двайсетте си години, но вече е открила своята страст – хармонията между журналистика и мода. Има впечатляващ професионален опит в сферата на медиите, който дължи предимно на любимите си занимания: комуникацията с нови и интересни хора, както и любовта към литературата и творенето.